— Защо не на земята? — попита министърът на отбраната.
— Обикновено сградите ограничават взривния и термичен ефект на ядрената експлозия — търпеливо поясни Майк. — Въпреки че при наземен взрив общият брой на жертвите ще бъде по-голям заради по-концентрирания радиоактивен горещ дъжд. Терористите обаче търсят по-драматичен краткосрочен ефект и по тази причина аз предполагам, че самоубийственият ядрен удар ще бъде нанесен с лек самолет.
— Какъв ще е броят на жертвите? — попита председателят на Съвета на началник-щабовете.
— Дори един килотон ядрен взрив, какъвто е еквивалентът на най-малкия куфар, не е обикновена бомба. Огромната топлина от ядреното огнено кълбо достига десетина милиона градуса. За сравнение огненото кълбо на единайсети септември беше от порядъка на четири-пет хиляди градуса.
Президентът и неговият съветник по сигурността се спогледаха.
— В Ню Йорк, Лондон или Сидни например ще бъде изпарено всичко в радиус сто и петдесет метра. В радиус четиристотин и петдесет метра от епицентъра ще се стопи металът. Експлозията ще вдигне ветрове със скорост около хиляда километра в час и всичко в радиус от петстотин и петдесет метра, че и повече, ще бъде разрушено. В големите градове през първия ден ще загинат до четвърт милион души, а до две седмици — около милион.
Майк Маккинън направи пауза, за да остави присъстващите да осмислят анализа му. Усещаше погледа на новия си директор, но избягваше да поглежда към него. Президентът беше назначил този конгресмен начело на ЦРУ и в рамките на броени седмици бяха подали оставка неколцина ключови заместник-директори. В мислите му се промъкна горчивина. Политици. Повечето никога не бяха виждали гневен изстрел и малцина имаха представа от начина на мислене на мюсюлманите. Политиката на Коалицията в Близкия изток и Ирак се бе сгромолясала, разпалвайки пламъците на арабската и мюсюлманската омраза из целия свят. Сега същите онези „изостанали мюсюлмани“ разполагаха със средство да нанесат смъртоносен удар — удар, от който Съединените щати и техните съюзници може би никога нямаше да се съвземат.
— През следващите дни още стотици хиляди ще умрат от радиационно отравяне и изгаряния — продължи Майк. — Ню Йорк, Лондон, Сидни или който и да е друг голям град ще остане необитаем години наред. Ако нямате други въпроси, господин президент, с това моят доклад завършва.
Президентът поклати глава и се наведе към директора на Централното разузнавателно управление.
— Маккинън работил ли е в Близкия изток и ислямските страни?
Директорът кимна.
— Добре. След заседанието ще ви чакам двамата в Овалния кабинет.
5.
Рим
Швейцарските гвардейци на Портата на св. Ана застанаха мирно и отдадоха чест, когато черното волво на държавния секретар тихо напусна Ватикана. Облечен в цивилно облекло и седнал отзад, Петрони ги освободи с махване на ръка. Рим беше оживял и колата се запровира в тежкия трафик към тунела под Тибър, а после продължи по Лунготевере Тор ди Нона на източния бряг. На западния бряг страховитият замък Сант Анджело остана безмълвно да бди над реката. Прожекторите зловещо играеха по бойниците, които векове наред бяха закриляли стрелци и древни катапулти. Зад мрачните стени на крепостта бяха извършени безчет жестокости в името на Христа — там бяха удушили папите Йоан X и Бенедикт VI и бяха отровили Йоан XIV. Тази вечер замъкът Сант Анджело изглеждаше също толкова заплашителен, но дори между някогашните жестокости и плановете на кардинал Петрони да имаше някаква прилика, на изтънчения държавен секретар изобщо не му хрумна такава мисъл.
Волвото продължи към античната част на града. Към Колизея, който близо две хиляди години се издигаше като свидетелство за кървавата история на Рим. Покрай Римския форум и руините на триумфалните арки и храмове на боговете, където мраморните паважи и стълбища в разцвета на Римската империя бяха кипели от живот като всеки съвременен град. Покрай Циркус максимус, който днес беше обществен парк. И накрая нагоре по склона към стара римска къща на Пиаца дел Темпио ди Диана. Петрони нарочно бе избрал ресторант „Апулейус“. Храната и виното бяха разкошни, но по-важно беше това, че малкото заведение се намираше на сравнително уединено място. Някога дом на богато римско семейство от I век, обстановката не се бе променила много през следващите хилядолетия. Червени мраморни колони носеха ниския покрив и покритите с фрески стени бяха украсени с останки от мраморни плочи. Античната камина беше непокътната и в малките ниши в двете дневни, където можеха да си изберат маси гостите, с вкус бяха подредени римски керамични съдове.