Выбрать главу

Той бавно смъкна крака от леглото — все още беше по сандали — и с мъка намести шкембето си в гънките на расото, с което бе заспал.

— Мамка му на тия проклети раса — пак изруга Дерек, отправяйки думите си към многострадалните стени на стаята.

Той притисна длан към слепоочието си, стана и като примижаваше, се вторачи през прозореца в пътя, който минаваше покрай стените на L’Ècole Biblique et archèologique Français de Jèrusalem. Слънчевите лъчи се отразиха в прошарената му рижа брада и огряха плешивото му розово теме. Ако се съдеше по дължината на опашката от проклетите палестинци, които се тълпяха пред тясното Министерство на вътрешните работи оттатък улицата, и отегчените лица на израелските войници, които ги покриваха с узитата си, слънцето явно отдавна беше изгряло.

— Мамка му — за пореден път измърмори Лоунърган.

Бе пропуснал сутрешното съвещание, също като предишния ден. Това несъмнено щеше да му донесе поредното порицание от директора. Представата на отец Ла Франси за продуктивност се измерваше по броя съвещания, които можеше да проведе за една седмица. Кур смачкан. Майната им. Майната им на всички. Щом от Ватикана искаха да работи в тая адска дупка, да пази тайните им и да изхвърля от скапаните им списания всичко, което дори и смътно оспорва техните безценни догми, щеше да прави каквото си иска. На това му даваха право двата му доктората по археология и геология, както обичаше да напомня на всеки, опитал се да го поучава. Имаше приятели нависоко, както също обичаше да им напомня. Въпреки че и кардинал Петрони беше адски досаден. Майната му и на него.

30.

Рим

Преспапието с екот улучи отсрещната стена на държавния секретариат и безшумно падна на дебелия син килим. Два листа от следобедната му поща бяха накарали държавния секретар да избухне така.

Първият — поверителен списък на архиепископи, които трябваше да бъдат ръкоположени за кардинали. Най-отгоре стоеше името на Джовани Донели, който трябваше да стане кардинал, патриарх на Венеция.

Кардинал Петрони почука по тежкото си полирано бюро с пръсти, замислен за опасността, която можеше да представлява новият пост на Донели. В миналото бяха избирали за понтифик не един кардинал от Венеция. Например папа Йоан XXIII и Албино Лучани. Той отключи горното ляво чекмедже на бюрото си, извади черен кожен бележник, намери името Донели и ядосано постави трета звездичка срещу него. После записа, че Джовани „все още е в най-добрия случай в резервната листа, но трябва да бъде наблюдаван. За него не се споменава често в Курията. Не го познават всички“. Последната забележка представляваше една от редките му грешни преценки. Гневът на Петрони започваше да си казва думата. Той затвори бележника, заключи чекмеджето и вдигна следващото неприятно съобщение от бюрото си. Докато го препрочиташе, държавният секретар презрително изсумтя. Писмо от оня отвратителен евреин, професор Йоси Кауфман от Еврейския университет.

„Уважаеми кардинал Петрони,

Пиша Ви по повод Вашето искане Еврейският университет да преразгледа отпуснатата археологическа стипендия «Медина» на д-р Алегра Басети от Università Statale в Милано.

Вие разбирате, че такава престижна награда осигурява на кандидата безпрецедентен достъп до свитъците, които вече са наша собственост. В момента водим преговори и за достъп до паметниците, съхранявани в Рокфелеровия музей. В резултат археологическата стипендия «Медина» привлече интерес в цял свят и всички кандидати са достойни учени.

Грижливо разгледахме съображенията на Ватикана за свитъците от Мъртво море. Съжалявам, че в този случай не можем да се съгласим с Вашето искане католически учен да заеме мястото на д-р Басети. Въпреки че вашият кандидат има много сериозни препоръки, д-р Басети е блестящ учен с изключителен потенциал и решението на изборната комисия беше единодушно.“

Искрено Ваш, Йоси Кауфман
Еврейски университет
Скопус

Петрони обмисли възможностите си. Навярно щяха да сбъркат, ако директно откажеха на оная досадна жена и израелския учен достъп до свитъците в Рокфелеровия музей. Хора като Том Шуайкър вече представляваха опасност и това можеше да даде излишно оръжие в ръцете на израелското Министерство на културните паметници. По-хитро щеше да е да инструктира Лоунърган да се направи, че им оказва съдействие, и в същото време да се погрижи да не получат достъп до нито един фрагмент от по-противоречивите свитъци. Той си погледна часовника. В Йерусалим беше пет и сега нямаше смисъл да се обажда на Лоунърган, защото със сигурност вече киснеше в бара на хотел „Американ Колони“. Лоренцо Петрони реши да му позвъни сутринта, когато Лоунърган щеше да е по-трезвен. За миг червена мъгла се спусна пред очите му и той потисна желанието си да изпита юмруци по невинна плът. Властта му бе в опасност и гневът му влияеше върху способността му за ясна преценка. Ключовете на св. Петър бяха по-далечни от всякога. Червената мъгла се вдигна и кардиналът се овладя.