Лоунърган. Как мразеше да си има работа с надутия шишкав учен свещеник в Йерусалим! Учените свещеници винаги бяха повече досадни, отколкото полезни — вечно толкова самодоволни и свръхсамоуверени. За момента обаче тъкмо научните достойнства на Лоунърган бяха от полза за Петрони. Беше пратил опозорения свещеник в Рокфелеровия музей с конкретна цел — да се грижи за правдоподобността на старателно изградения от Ватикана „консенсус“ за датировката и произхода на свитъците от Мъртво море. Лоунърган бе идеалната марионетка, защото тъкмо Петрони спаси безполезната му кожа преди повече от четирийсет години, когато оная досадница от Айдахо отказа щедро предложеното от Църквата обезщетение, за да успокоят гнева й срещу свещеника, заигравал се с малки момченца. Този случай не беше овладян в местния диоцез и накрая последиците заплашваха да залеят самата Света църква. До такава степен, че от Ватикана поеха инициативата и тайно уредиха съвсем младият епископ Петрони да се заеме с възстановяването на щетите и да съхрани имиджа на католицизма. Неговата стратегия за спасяване на свещеника не бе безопасна. Мнозина настояваха Църквата да разпопи виновника и открито да се извини.
— Опасявам се, че това ще насърчи други да предприемат подобни действия и ще изложи Светата църква на още много пагубни претенции — заяви Петрони.
Навремето държавният секретар се съгласи с него и повика въпросния свещеник в Рим. Петрони лично се срещна с него. Прякото упражняване на властта. Щеше да съжалява за това.
— Ще ви пратят в Близкия изток — безизразно произнесе епископът. — В неизвестната енория Мар’От. Когато този злополучен епизод се забрави, ще ви преместят в L’Ècole Biblique в Йерусалим. Там ще подготвите докторат по археология. След успешната му защита ще получите нови инструкции. До моето внимание достигна информация, че това съвсем не е първото ви провинение. В ролята, която съм ви определил, ако миналото ви бъде разкрито на широката публика, щетите за имиджа на Светата църква ще бъдат недопустими. За да ги предотвратя, ще получите нова самоличност. Документите ви са в този плик. — С тези думи той го освободи с ледена твърдост и го прати в онова село на палестинския Западен бряг. Ватиканът се сдоби с нов свещеник, който, общо взето, имаше чисто минало — отец Дерек Лоунърган. Ако успешно защитеше доктората си, Петрони щеше да нанесе нов удар в борбата си със свитъците от Мъртво море и да разполага с нова стратегия за овладяване на слуховете около свитъка Омега.
След като получаваха от Църквата пълно мълчание и не успяха да открият провинилия се свещеник, медиите забравиха случая, както предвиждаше Петрони. Единствената възможност за новото му раздухване представляваше една папка, съхранявана в сейфа на епископа. Неговата стратегия постигна блестящ резултат и успехът му не остана незабелязан от могъщите кардинали. Скоро последва назначаването на младия епископ Петрони в Папската библейска комисия със специална отговорност за ватиканските интереси към свитъците от Мъртво море.
След две години Лоунърган защити докторат и беше пратен в L’Ècole Biblique и Рокфелеровия музей като представител на Ватикана и верен обществен застъпник на „консенсуса“. Ако знаеше какво става в любимия му бар, Петрони щеше сериозно да се обезпокои. Неговият план започваше да се оплита.
31.
Йерусалим
Със стогодишния си под от розов камък и ниски каменни арки, Подземният бар на хотел „Американ Колони“ беше едно от любимите свърталища на Дерек Лоунърган. Преди час го заобикаляше група шумни чуждестранни журналисти. Сега се наливаше сам.
— Някой ви е чул да приказвате за свитъците от Мъртво море, монсиньор Лоунърган. Помоли ме да ви предам това — тихо му съобщи Абдула.
Дребният хилав арабски барман му подаде сгънат лист. Дерек Лоунърган пиянски се вторачи в мърлявата хартия и още по-мърлявия почерк. „Чакайте ме пред Дамаската порта довечера в единайсет часа. Ще нося червен фес. Имам нещо, което вие и Ватиканът искате.“