— Това е смешно — изломоти свещеникът. — И дума да не става. За такъв незначителен документ. Ще платим един милион и нито цент повече — надуто прибави той, решен да не допусне да го притиска в ъгъла някакъв хитър черноборсаджия. Съмняваше се някой от познатите на турчина да е способен да преведе древния текст. — Пък и вие търгувате с културни ценности, което е незаконно.
— Както желаете, монсиньор Лоунърган — заяви продавачът с любезна усмивка, съдържаща едва забележима насмешка към самонадеяността и наивността на чужденеца. През 1978-ма бащата на турчина беше продал препис на свитъка Омега за десет милиона долара и Църквата ги бе дала, без да й мигне окото. Този нещастник явно си нямаше и представа за това. — Извинявайте, че ви обезпокоих.
— Един милион долара са много пари — тросна се Лоунърган.
— И двамата знаем, че свитъкът струва доста повече от петдесет милиона долара за Католическата църква, но за тази цена ще ви дам и другата кутия.
— Какво има в нея? — Свещеникът присви очи.
— Навярно трябваше да го спомена по-рано. — Ако Лоунърган бе приел първото предложение, турчинът изобщо нямаше да го спомене.
— Покажете ми — настоя монсиньорът.
Наложи се двамата да повдигнат тежкото ковчеже от маслиново дърво от кухината в пода. Турчинът отключи пиринчения катинар.
Дерек Лоунърган се опули. Вътре имаше стотици фрагменти. Той извади един от тях и внимателно го разгледа с лупата.
— Сигурно е фрагмент от Исая — заключи накрая свещеникът. — Също е интересен, но не е с кой знае каква стойност. — Той взе друг фрагмент. За разлика от свитъците на Исая и Омега, този беше написан на старогръцки. Интересно, че в ковчежето имаше гностично евангелие, помисли си Лоунърган, макар и да не бе изключено в тъмния свят на черния пазар. — Петото евангелие, евангелието на Тома — внушително заяви той.
— Виждам, че добре познавате древните езици.
Лоунърган надменно изсумтя.
— И то не е много важно. Негов препис е открит в Наг Хамади и преводът е свободно достъпен за всеки учен, който проявява интерес.
— Тогава навярно повече ще ви заинтригуват тези документи, монсиньор Лоунърган. — Турчинът се пресегна за прозрачно найлоново пликче, залепено под капака на ковчежето. Вътре имаше три фрагмента.
Когато ги сложи на масата, пулсът на свещеника се ускори и той започна да превежда от елинистически гръцки:
— Пътят към Омегата… — Този път не се опита да скрие смайването си. Трите фрагмента съдържаха еднакви думи със свитъка, който бе превел по-рано. Нов препис на великия свитък Омега!
— Виждате ли, монсиньор Лоунърган, имаме основание да смятаме, че сред фрагментите в това ковчеже се намира втори препис на свитъка, който преди малко отказахте да купите. Както вярно отбелязвате, тук най-вероятно има и почти пълен свитък на Исая. Есеите са били високоорганизирани хора, монсиньор Лоунърган. Не бива да се изненадвате, че техните писари са се погрижили библиотеката им да съдържа преписи на най-ценните им съчинения. Освен това тук сигурно има пълен препис на гностичното евангелие от Тома. И всичко това се включва в моето предложение.
Дерек Лоунърган отново си наложи да запази спокойствие.
— Откъде ги взехте? — за трети път попита той.
— Както казах, монсиньор, това не е важно. — Турчинът нямаше намерение да обсъжда кутиите, които след смъртта на баща си беше намерил под дюшемето и бе занесъл в разхвърляния си антикварен магазин във Витлеем. — За жалост, докато се сдобия с тези свитъци, вторият препис беше оставен да се разпадне. Дваж по-жалко е, че фрагментите безнадеждно са се смесили с другите свитъци. Някои от онези бедуини не са обучени да работят с древни пергаменти, обаче знаят колко струват. Аз също — подчерта той.
— Все пак и дума да не става за петдесет милиона — отсече Лоунърган. — Даже да са оригинални, тия документи вече ги има и другаде. Големият свитък на Исая се съхранява в Светилището на книгата, всички останали свитъци вече се проучват в хранилището за свитъци на Рокфелеровия музей — излъга свещеникът.
— Възможно е, монсиньор Лоунърган, възможно е. Въпреки че като се има предвид отсъствието на напредък в хранилището за свитъци, международната научна общност ще приветства възможността да направи по-резултатни анализи на тяхното значение. Още веднъж се извинявам, че ви обезпокоих, просто искахме да дадем възможност първо на Католическата църква. Със сигурност ще намеря други купувачи — заяви той и пак залепи найлоновото пликче под капака. — Убеден съм, че също като петото, шестото и седмото евангелия на Тома, Филип и Мария Магдалина, ще намерят за най-интересно Осмото евангелие… свитъка Омега.