При споменаването на свитъка Омега Лоунърган шумно ахна.
— Какво точно знаете? — гневно изхриптя той.
— Грешите, ако си мислите, че не ни е известна стойността на тези документи — отвърна турчинът, без да губи невъзмутимия си вид. Бе свикнал да се пазари в тъмния свят на антикварните стоки, свят, пълен с егоцентрици, макар и навярно не толкова надути или избухливи като монсиньор Дерек Лоунърган. — А няма нищо по-ценно или по-пагубно за християнската религия от свитъка Омега… — Той провлече глас, сякаш предвещавайки хаоса, който можеше да последва след неговото публикуване.
Мислите на свещеника препускаха. Петдесет милиона долара бяха огромна сума, ала той знаеше, че кардинал Петрони няма и да мигне, когато я чуе. След като се бяха появили тия два преписа на свитъка Омега, Ватиканската банка щеше да плати колкото е нужно, за да скрие завинаги документите от обществеността. Той сви месестите си устни, изведнъж осъзнал, че изобщо не е необходимо Петрони да научава за второто ковчеже. В него се криеше безценна застраховка срещу разкриването на миналото на свещеника и впоследствие щеше да му донесе значителна сума. Нещо повече, това представляваше идеална възможност да отхвърли оковите на оня хуй в Рим. Може би щеше да си отмъсти за отношението на Петрони и Църквата към него.
— Ще трябва да се посъветвам с Ватикана — изрече накрая Лоунърган, оставил всякакви преструвки, че цената е абсурдно висока. — И ще се наложи да се уверя, че документите са автентични.
— Естествено — съгласи се турчинът. Беше очаквал това искане и му подаде изтъркана кожена кесия. — Тук има ясно обозначени пликове с късчета от всеки пергамент. Сигурен съм, че ще ги подложите на радиовъглеродно датиране и други анализи.
— Как да се свържа с вас?
— Ковчежетата ще бъдат преместени за съхранение на друго място — осведоми го турчинът. — Аз ще ви потърся след месец.
На връщане към Дамаската порта Дерек Лоунърган си погледна часовника и се запита дали Подземният бар още е отворен. Минаваше един през нощта. Навярно не, помисли си той. Трябваше да прати шифровано писмо до Петрони чрез дипломатическата черна чанта на Ватикана, което сигурно щеше да накара епископ О’Хара да го поразпита. Майната му. Щеше да го разпитва и Петрони, когато прочетеше за петдесетте милиона. Майната му и на него. Майната им на всички. Той влезе в поредната задънена уличка и пак изруга.
32.
Тел Авив
Колесниците на боинг 747 на Бритиш Еъруейс се спуснаха с глухо издумкване.
Алегра развълнувано притисна лице към прозореца в очакване за пръв път да види Израел. Светите земи. Толкова много беше чела за тях в манастира в Трикарико и сега най-после бе там! Майка й я беше разпитала с най-големи подробности, подробности, които несъмнено точно щяха да бъдат повтаряни пред синьора Багарела, синьора Фарини и всеки друг по калдъръмените улички в родното село. Баща й нямаше да разказва толкова подробно, ала единствената кръчма в Трикарико все пак щеше да бъде осведомявана за развитието на Алегра.
Големият самолет бавно зави и Алегра се разочарова от първото, което видя от Обетованата земя. Ленивите вълни на Средиземно море плискаха мръсен бряг и привечерното слънце не помагаше особено, за да оживи тази картина. В далечината се виждаше Тел Авив, който изглеждаше също толкова незабележителен — безброй плътно наблъскани невзрачни сгради, тук-там разнообразявани от високи хотели, гледащи към нещо, което минаваше за плаж. Първият чисто еврейски град на модерен Израел беше основан през 1908-ма като предградие на старата Яфа, известна в историята като поклонническия портал към Йерусалим, едно от най-древните непрекъснато обитавани места в света. Сега ролите се бяха разменили и Яфа просто бе квартал на Тел Авив.
Капитанът подаде повече гориво и четирите турбодвигателя ролс-ройс РБ211 изреваха и веднага след това утихнаха, когато четиристотинтонният самолет заходи за кацане. Стюардът взе интеркома и произнесе обичайната си реч.
— Скоро ще кацнем в Тел Авив…
Алегра продължи да гледа през прозореца. Пейзажът наоколо бе също толкова непривлекателен, колкото и брега тясна равнина с ниски зелени и кафяви храсталаци. За израелците обаче тя означаваше нещо много повече. Това беше Ерец Израел, земята на Авраам, Моисей и дванайсетте племена на Израил. Освен самия Яхве, в Стария завет нямаше нищо по-скъпоценно.