Мина цяла вечност, докато боингът рулира, докато минат през паспортния контрол и си вземат багажа. Накрая Алегра стигна до митницата.
— Отворете куфара. — Автоматът странно контрастираше с красотата на младата митничарка, затова пък напълно хармонираше с погледа й. Стоманен и подозрителен. — За пръв път ли идвате в Израел? — Говореше отчетливо английски, със съвсем слаб еврейски акцент.
— Да — отговори Алегра и отвори куфара си.
— По работа, или за удоволствие? — продължи разпита младата израелска митничарка, докато преравяше багажа й с безпощадна ефикасност.
— Идвам със стипендия на Еврейския университет.
Митничарката я измери с поглед и затвори куфара.
— Приятно прекарване в Израел — лаконично рече тя и й даде знак да мине.
Алегра помъкна багажа си към залата за пристигащи. Летище „Бен Гурион“ беше оживено и сред стените на терминала почти постоянно отекваха различни съобщения, първо на иврит, после и на английски. Тя потърси доктор Давид Кауфман в навалицата, оглеждаше десетки лица в опит да разпознае човек, отговарящ на полученото кратко описание. Над метър и осемдесет на ръст, мургав, къдрава черна коса, сини очи и солиден вид. Това не й помогна много, освен може би къдравата коса.
Рим
Скоро след назначаването си кардинал Петрони лично се бе погрижил за инсталирането на защитени от подслушване телефони за хората, с които може да му се наложи да се свързва. Извънредно предвидливо. Ако можеше да вярва на информацията от Лоунърган, придобиването на втория препис на свитъка Омега беше жизненоважно и трябваше да се осъществи в пълна секретност. Държавният секретар набра личния си шифър, последван от кода на Израел и накрая номера на Лоунърган в Йерусалим.
Когато се разнесе телефонният звън, Дерек Лоунърган се сепна и трябваше да изрови слушалката изпод купищата документи и листове, които затрупваха бюрото му.
— Лоунърган — дрезгаво отговори той, без да се сеща, че това е „червеният телефон“.
— Добро утро, монсиньор, обажда се държавният секретар.
— Ваше Високопреосвещенство. — Лоунърган се поизправи на стола си и веднага съжали за рязкото си движение. — Получихте ли писмото ми? — попита той, като подпираше главата си.
— Превключете на обезопасената линия — студено нареди Петрони.
— Веднага, Ваше Високопреосвещенство. — „Да ти го…“ — мрачно си помисли Лоунърган, докато тършуваше за пластмасовия ключ, с който телефонът се превключваше в обезопасен режим.
— Колко души знаят за съществуването на свитъка Омега, монсиньор? — попита държавният секретар, когато свещеникът най-после се справи с техниката и отново се обади.
— Само антикварят, освен бедуините, които са открили свитъците, но те не биха могли да ги прочетат — отвърна Лоунърган. — От само себе си се разбира, че не е в негов интерес властите да научат. Аз, естествено, не съм споменавал за това на никого.
— Така и трябва. Каква възможност за маневриране имаме в пазарлъците за цената?
— Продавачът играе много твърдо, Ваше Високопреосвещенство. Предложих му един милион долара, но той ми се изсмя. Тъкмо тогава спомена за свитъка Омега и каза, че ще може да намери други купувачи.
— Линията може и да е обезопасена, монсиньор, но за разлика от моите, вашите разговори може да се подслушват. Мерете си приказките!
— Разбира се, Ваше Високопреосвещенство. — „Пак да ти го…“ — още по-мрачно отпреди си помисли Лоунърган.
В ефира се възцари тишина. Пръв я наруши кардинал Петрони.
— Не можем да си позволим да поемем този риск. Кажете му, че ще платим исканата цена. Ще може да си получи парите в Швейцария и ще му покрием пътните разходи, но щом ги вземе, той престава да е наш проблем. Монсиньор Томас ще го чака в Цюрих и размяната ще стане в банката. Вие ще присъствате на срещата, за да се уверите какво купуваме. Подробностите ще ви бъдат предадени в запечатан плик с дипломатическата поща и ще пристигнат утре. Ясно ли е всичко?
— Напълно, Ваше Високопреосвещенство.
— Добре. Има още един въпрос, който изисква вашето внимание. Съобщиха ми, че доктор Алегра Басети и израелският учен доктор Давид Кауфман са получили постдокторски стипендии в Еврейския университет.
— Така е, Ваше Високопреосвещенство — потвърди Дерек Лоунърган. Щеше му се ударната секция на Лондонската филхармония да намери място за репетиции извън черепа му.