— Колко голяма част от пространството може да бомбардирате с „кронони“ и считате ли за възможно възвращаемостта на причинните процеси в живите организми?
— Засега най-голямата бомбардирана площ е колкото една пета, но считам за допустимо, че от тези листа може да се „открадне“ значително по-голяма площ… Яйцето също е жива структура, тъкмо и затова направих експеримент с него. Разбира се, ако положим един нефункциониращ организъм на такава реверзибилна площ, той не би могъл да възвърне живота си. Тук може да говорим само за виртуална реверзибилитарност…
— Според вас в момента в каква фаза на „свиване на времето“ се намира световното пространство?
Хайд се замисли, поглади косата си.
— Това е по-скоро философски въпрос… Трябва, естествено, да се проследи такава точка от времето, в която се разрушава досегашното равновесие на причинните процеси, тоест времето се „откача“. Животът на хората и колелото на историята все по-бързо ще започнат да се въртят в обратна посока… Но това е допустимо след един по-продължителен стадий, когато времето действително ще спре… тъкмо в това преходно състояние на уравновесяване…
Повече въпроси нямаше. Само някои дойдоха да поздравят Джордж Хайд, а мнозинството, подсмивайки се, се отдалечаваше. Сегашният секретар на Роял Асошиет не помоли младия физик да изготви писмено изложение от експеримента за изданието на годишната книжка. В лошо настроение Джордж Хайд тръгна за в къщи. Съпругата му Барбара го очакваше с празнична вечеря, но по лицето на мъжа си прочете, че няма голямо основание за празнуване.
На другия ден сред сутрешните вестници единствен „Обзървър“ споменаваше в няколко реда за представлението на Джордж Хайд: „Сред оскъдната публика протече представлението на младия възпитаник на Норвучкия университет, д-р Джордж Хайд. Интересната си теория бе придружил с няколко не твърде убедителни, но забавни фокуса, в които главната роля бе отделена на яйца и чаши. Според д-р Хайд структурата на време-пространството във вселената е такава, че заедно с растежа на пространството се извършва свиване на времето и възвръщане на причинните процеси. Явно и д-р Хайд е попаднал в стария капан: кое е първичното — кокошката или яйцето? Вероятно обаче и той няма да може да даде окончателния отговор.“
Джордж Хайд захвърли вестника и почервеня от гняв. В катедрата сега ще се подсмиват ехидно, а учениците ще се хилят зад гърба му.
— Не се ядосвай, скъпи! — рече Барбара, която вече бе чела вестниците. — Гениите рядко са разбирани от собствената си епоха.
Джордж Хайд изруга и тръшна след себе си вратата. Знаеше, че Барбара му съчувствува, но наивността й понякога го дразнеше.
В лабораторията прие поздравленията на колегите и традиционните закачки в такива случаи, после потъна в изчисленията си. Разполагаше с известни данни за размера на експанзията на вселената, най-вече чрез ефекта на Хубъл, но за времето можеше да се опира само на относителни оценки. По този начин за разрушаване на равновесието на време-пространството можеше да прави само предвиждания, където един-два милиона години едва ли можеха да окажат някакво влияние… Огорчен, изостави електронноизчислителната машина. Погледът му се спря на алуминиевия лист, който бе оставил до себе си. Върху него имаше една умряла муха. Това го изненада, защото се сети за въпроса за живите организми. Забърза към катедрата по психология, където един психолог с измъчен поглед години наред извършваше лабораторни експерименти с плъхове и бели мишки и от година на година все повече заприличваше на опитните си екземпляри. Поиска от него една мишка и я понесе към лабораторията си. За съжаление отново срещна няколко свои ученици, на които достави неповторимо преживяване, виждайки го с мишката.
Хайд я постави върху алуминиевия лист. Животното започна да се гърчи, после за частици от секундата промени големината си, формата, а след това се изпъна и застина неподвижно.
— Ясно — помисли си Хайд. — Жизненото функциониране е комплексно явление, при което разрушаването на причинните процеси обърква всяко клетъчно образувание. Само така би могло да бъде възможно… Универсалното свиване на времето обаче трябва бавно, много бавно… За да може от един път да назрее… причина и причинител… Джордж Хайд впи пръсти в разрешената си брада. Бомбардираният с елементарни частици с времепродължителност един кронон алуминиев лист в известен смисъл стана проводник на кронони: от това листче времето действително изтича. Но откъде? Най-важното — къде?