Погледите им се срещнаха.
— Затова ли искаш да живея при теб?
Той се изчерви.
— Да.
— Е, в такъв случай не е зле да отидем да видя апартамента, за да реша.
— Сега?
— Да.
— Не си ли уморена?
— Не съм.
— Как е коляното ти?
— Много е добре, благодаря.
За първи път мислеше само за Уолтър. Ако я попитаха, докато куцукаше с патериците по „Четвърта“ в меката майска вечер, дали тайно не се надява да попадне на Ричард, би отговорила отрицателно. Пати искаше секс сега и ако Уолтър имаше грам мозък в главата си, щеше да обърне гръб на апартамента още щом чу телевизора от другата страна на вратата, щеше да я заведе някъде другаде, където и да е, в нейната стая, нямаше значение. Но Уолтър вярваше в истинската любов и очевидно се страхуваше да докосне Пати, преди да е сигурен, че чувствата са взаимни. Въведе я вътре, където Ричард седеше във всекидневната с боси крака върху масичката и с китара в скута, на дивана до него лежеше отворена тетрадка. Гледаше филм за войната и се наливаше с пепси, дъвчеше тютюн и плюеше в консервена кутия от домати. Иначе стаята беше чиста и подредена.
— Не си ли на концерт? — попита Уолтър.
— Беше тъпо — отвърна Ричард.
— Помниш Пати, нали?
Пати свенливо изкуцука напред.
— Здравей, Ричард.
— Пати, която не се смята за висока.
— Същата.
— И все пак си доста висока. Радвам се, че Уолтър най-сетне те е примамил тук. Вече се опасявах, че никога няма да успее.
— Пати се чуди дали да не живее тук през лятото — рече Уолтър.
Ричард вдигна вежди.
— Наистина ли?
Той беше по-слаб, по-младолик и още по-привлекателен, отколкото го помнеше Пати. Изведнъж й се прииска да отрече, че е смятала да живее тук с Уолтър, че е очаквала да си легне с него още тази вечер. Но нямаше как да опровергае доказателството на присъствието си.
— Търся нещо по-близо до салона — каза тя.
— Естествено. Напълно логично.
— Искаше да погледне стаята ти — поясни Уолтър.
— В момента е доста разхвърляна.
— Все едно някога не е била — засмя се Уолтър.
— Има и периоди на относителна неразхвърляност — заяви Ричард и изключи телевизора с палеца на крака си. — Как е малката ти приятелка Илайза?
— Вече не ми е приятелка.
— Нали ти казах за това? — обади се Уолтър.
— Исках да го чуя от първоизточника. Тя е страшно хахо, а? Не си личеше от пръв поглед, но после лъсна на бял свят, и още как!
— И аз допуснах същата грешка — каза Пати.
— Само Уолтър прозря истината от първия миг. Истината за Илайза. От това ще стане хубаво заглавие.
— Имах преимуществото, че тя ме намрази от пръв поглед — каза Уолтър. — Затова я виждах по-ясно.
Ричард затвори тетрадката и изплю кафеникава храчка в консервената кутия.
— Оставям ви, деца.
— Какво съчиняваш? — попита Пати.
— Обичайните неслушаеми простотии. Опитвах се да измисля нещо за онази мацка Маргарет Тачър. Новата министър-председателка на Англия.
— Мацка е силно казано за Маргарет Тачър — обади се Уолтър. — Тя е по-скоро „мадам“.
— Ти какво смяташ за думата „мацка“? — попита Ричард Пати.
— О, не съм от тия, дето се засягат.
— Уолтър твърди, че не бива да я използвам. Според него била обидна, макар моят опит да показва, че самите мацки нямат нищо против.
— Заради нея звучиш малко все едно от шейсетте — каза Пати.
— Звучи като неандерталец — подхвърли Уолтър.
— Доказано е, че неандерталците са имали големи черепи — заяви Ричард.
— Както и воловете — не му остана длъжен Уолтър. — И всички други преживни животни.
Ричард се засмя.
— Мислех, че сега само бейзболистите дъвчат тютюн — рече Пати. — Какъв вкус има?
— Спокойно можеш да опиташ, стига да си готова да повърнеш. — Ричард се изправи. — Излизам. Оставям ви сами.
— Почакай, искам да опитам — спря го Пати.
— Няма да ти хареса.
— Наистина искам да опитам.
Настроението, в което беше с Уолтър, безвъзвратно си беше отишло и сега й беше любопитно да види дали има силата да накара Ричард да остане. Най-сетне й се беше удала възможност да покаже това, в което се беше опитала да убеди Уолтър още в първата вечер на запознанството им — че не е за него. Това беше и възможност Уолтър да свали очилата си, да покаже зверската си страна и да прогони съперника. Но Уолтър, както винаги, се втурна да й осигури това, което тя желаеше.
— Дай й да опита — рече той.
Тя му се усмихна мило.
— Благодаря ти, Уолтър.
Тютюнът имаше стипчив вкус и изненадващо прогори венците й. Уолтър й донесе кафена чаша, за да има къде да плюе и Пати се настани на дивана като опитно зайче, чакаше никотинът да й въздейства и се наслаждаваше на вниманието. Уолтър обаче освен нея, следеше и Ричард и когато сърцето й заби учестено, през ума й минаха думите на Илайза, че той си пада по приятеля си, спомни си ревността й.