— Ако имахме карта, щеше да е по-лесно — отбеляза Пати.
— Блоковете имат номера, все някак ще се ориентираме.
Приятелите на Херера бяха хора на изкуството. Блокът им, който Ричард най-сетне откри с помощта на един таксиджия, изглеждаше необитаем. Звънецът висеше на изтръгнати от стената жици, но пък работеше. Завесата на един прозорец се дръпна, някой надникна към тях и след това слезе, мърморейки недоволно.
— Извинявай, човеко — рече Ричард. — Забавихме се поради независещи от нас причини. Трябва ни местенце за една-две вечери.
Художникът беше по захабени провиснали боксерки.
— Днес започнахме да мажем. Стената още не е изсъхнала. Херера каза, че ще пристигнете през почивните дни.
— Не ви ли се обади вчера?
— Да, обади се. Казах му, че стаята не е готова.
— Не е проблем. Много сме ви благодарни. Ще сваля багажа.
Пати, която нямаше как да помогне с пренасянето, пазеше колата, докато Ричард бавно я изпразваше. В стаята им се усещаше силна миризма на вар, Пати беше твърде млада, за да я познава и да намери в нея уют и спокойствие. Единственото осветление идваше от ярък прожектор, закрепен на окапана с хоросан стълба.
— Боже господи! — измърмори Ричард. — Какво е ставало тук? Да не са хванали шимпанзета да мажат?
Под мръсните и окапани с хоросан найлони откриха гола ръждясала двойна пружина.
— Не е по обичайните ти шератонски стандарти, предполагам — каза Ричард.
— Има ли чаршафи? — попита унило Пати.
Той отиде във всекидневната и се върна с одеяло, индианска черга и лилава възглавница.
— Ти ще спиш тук. Оттатък има кушетка за мен.
Тя го погледна въпросително.
— Късно е. Трябва да поспиш.
— Сигурен ли си? Леглото е достатъчно широко. Кушетката ще ти е къса.
Беше гроги, но го желаеше и си носеше всичко необходимо, а инстинктът й диктуваше да го направят веднага, да го впишат черно на бяло, преди да е имала време да размисли и да промени решението си. Едва подир много години, половин живот по-късно научи причината, поради която Ричард изведнъж се беше превърнал в такъв кавалер, и тя я изненада. Но тогава, във влажната току-що измазана стая не й оставаше друго, освен да приеме, че някак си е грешала за него или пък че го е отблъснала, като му е досаждала по пътя и не му е помогнала с пренасянето на багажа.
— Там има нещо като баня — посочи той. — Може да извадиш по-голям късмет от мен и да намериш ключа за лампата.
Пати го изгледа с копнеж, но той бързо й обърна гръб. Изненадата и обидата, напрежението от пътуването, стресът от пристигането, ужасното състояние на стаята: Пати угаси, легна си с дрехите и дълго плака, като внимаваше да не я чуят, докато разочарованието й се разми в съня.
Събуди се в шест от яркото слънце и докато чакаше някой друг да се размърда в апартамента, съвсем се вкисна и наистина се превърна в трън в петата. През целия ден показваше само най-лошата си страна. Приятелите на Херера бяха тантурести и говореха на някакъв жаргон, който тя не разбираше, и това подсилваше смущението от високия й ръст. В началото получи три възможности да се докаже, след което те брутално я игнорираха и после, за нейно облекчение, излязоха с Ричард, който се върна сам с кутия понички за закуска.
— Ще взема да доизмажа — заяви той. — Направо ми призлява, като гледам как са я окепазили. Какво ще кажеш да пресееш малко пясък?
— Мислех да отидем до езерото, да пообиколим малко. Тук е адски горещо. Или пък да видим някой музей?
Ричард я изгледа мрачно.
— Искаш да ходиш на музей?
— Просто да изляза и да пообикалям из Чикаго.
— По-добре остави излизането за довечера. Ще свирят „Мегъзин“. Знаеш ли ги?
— Нищо не знам. Не си ли личи?
— Крива си. Искаш да си тръгнеш.
— Нищо не искам.
— Ако оправим стаята, довечера ще спиш по-добре.
— Не ми пука. И не ми се занимава с пясък.
Кухнята беше кошмарна, невидяла чистене кочина, която лъхаше на лудост. Пати се настани на кушетката, на която Ричард беше спал, и се помъчи да зачете романа на Хемингуей, който си носеше с надеждата да впечатли Ричард, но жегата, миризмата, умората, буцата в гърлото и музиката на „Мегъзин“ — оттатък Ричард пускаше албумите им на уредбата един след друг — й пречеха да се съсредоточи. Когато горещината стана непоносима, тя надникна в стаята и заяви, че излиза да се разходи.