Може би именно поради това си отсъствие не се намеси, както би могло да се очаква, в битката на Пати с Карол Монахан. Ако някой му зададеше въпроса направо, в отговор той само смутено се засмиваше.
— Аз съм страничен наблюдател — заявяваше той.
И си остана страничен наблюдател през цялата пролет и цялото лято във втората година на Джоуи в гимназията, и през следващата есен, когато Джесика замина в колеж на изток, а Джоуи се изнесе от дома на родителите си и се премести при Карол, Блейк и Кони.
Този му ход беше смайващо бунтовен акт и нож в сърцето на Пати, началото на края на живота й в Рамзи Хил. Джоуи беше прекарал юли и август в Монтана, където работеше в ранчото на един от големите донори на „Опазване на природата“, и се върна с наедрели мъжки рамене и пет сантиметра по-висок. Уолтър, който рядко се хвалеше, на един пикник през август беше доверил на Полсънови, че донорът му се бил обадил да сподели, че е направо „зашеметен“ от проявеното от Джоуи безстрашие и усърдие при кастрирането на телетата и къпането на овцете. На същия пикник обаче Пати вече гледаше замаяно от болка. През юни, преди Джоуи да замине за Монтана, тя отново го беше завела край Безименното езеро да й помогне да потегне къщата и единственият съсед, който ги беше видял там, разказваше за ужасен следобед, в който майката и синът не спирали да се препират, избухвали един срещу друг, без да държат сметка за околните, Джоуи се подигравал на Пати и накрая дори я нарекъл „глупачка“ в лицето, а в отговор Пати изкрещяла: „Ха-ха-ха! Глупачка ли? За бога, Джоуи! По това ли трябва да позная, че вече си пораснал? Да наречеш майка си глупачка пред други хора! Толкова е готино! Какъв голям, силен, независим мъжага си станал!“.
В края на лятото Блейк вече беше довършил стаята за отдих и я оборудваше с блейковски неща като игри, джага, кранче за наливна бира, огромен телевизор, маса за въздушен хокей, полилей от изрисувано стъкло на „Вайкингс“ и лежанки. Съседите си представяха как по време на вечеря Пати отправя саркастични забележки по адрес на тези подобрения, как Джоуи й отговаря, че е глупачка и не постъпва честно, как Уолтър гневно настоява Джоуи да се извини на майка си и така нататък, но не беше нужно да си представят вечерта, в която Джоуи дезертира в съседната къща, тъй като Карол Монахан охотно я описваше на висок (и тържествуващ) глас пред всеки съсед, проявил нелоялност към Бърглъндови да я изслуша.
— Джоуи беше толкова спокоен — разказваше Карол. — Бог ми е свидетел, беше хрисим като овчица. Отидох заедно с Кони да го подкрепя и да покажа, че заставам изцяло зад тяхната уговорка, защото, нали знаете, Уолтър е адски съвестен човек, няма как да не се притесни, че това ще е тежест за мен. Джоуи беше изключително разумен, както винаги. Искаше просто да е сигурен, че всички са наясно и че картите са свалени на масата. Обясни, че с Кони са обсъдили въпроса с мен, и аз казах на Уолтър — знаех, че този въпрос ще го разтревожи, — че храната не е проблем. С Блейк вече сме истинско семейство и с радост ще храним още едно гърло, а и Джоуи помага за миенето на чиниите, хвърля боклука и чисти, а и освен това, казах на Уолтър, навремето той и Пати бяха толкова великодушни към Кони, не я оставяха гладна и така нататък. Исках да го подчертая, тъй като те наистина бяха много щедри към мен, когато животът ми малко беше излязъл от релси, и винаги съм им била благодарна за това. А Джоуи беше толкова разумен и спокоен. Обясни, че след като Пати дори не пуска Кони в къщата, на него не му остава друг избор, ако иска да прекара известно време с нея, и тук аз се включих и казах, че напълно подкрепям връзката им, де да бяха и другите млади хора толкова разумни като тях двамата, светът щеше да е много по-добро място, и колко по-добре е те да са у дома, в безопасност, вместо да обикалят навън и да се забъркват в неприятности. Страшно съм благодарна на Джоуи, той винаги е добре дошъл в дома ми. И точно това им казах. Да, знам, че Пати не ме харесва, тя винаги си е вирила носа и е смятала, че Кони е по-долу от нея. Знам го. Знам на какво е способна Пати. Знаех, че тя ще направи сцена. Лицето й се разкриви и тя започна да крещи с пискливото си гласче: „Да не мислиш, че той обича дъщеря ти? Да не мислиш, че е влюбен в нея?“. Все едно не може някой като Джоуи да обича Кони, защото аз не съм завършила колеж, нямам голяма къща и не съм израснала в Ню Йорк, или пък трябва да ходя на работа, за разлика от нея. Пати не изпитва и капчица уважение към мен, направо не е за вярване. Но си мислех, че поне с Уолтър ще мога да се разбера. Той е сладур. Той обаче почервеня като домат, сигурно от притеснение, и каза: „Карол, по-добре вие с Кони си идете, за да поговорим насаме с Джоуи“. Добре, нямам нищо против. Не съм отишла там да създавам неприятности, не обичам неприятностите. Само че Джоуи отказа. Заяви, че не е дошъл да иска позволение, просто ги информирал какво ще прави и няма какво повече да обсъждат. И тогава Уолтър изперка. Просто изперка. Разплака се, сигурно от тревога, много добре го разбирам, Джоуи е по-малкото му дете и Уолтър не е виновен, че Пати е такъв инат и толкова ненавижда Кони, че Джоуи вече не издържа да живее при тях. Така или иначе, той се разкрещя с цяло гърло: „Ти си на шестнайсет и никъде няма да ходиш, докато не завършиш гимназия“. А Джоуи само му се усмихва, хрисим като агънце. Заяви, че законът не му забранява да се изнесе, а и така или иначе, той просто се мести в съседната къща. Съвършено разумно, нали? Де да бях един процент толкова умна и спокойна, когато бях на шестнайсет. Той просто е страхотен младеж. На мен ми стана малко жал за Уолтър, защото той започна да крещи как нямало да му даде пари за колежа, нямало да го пусне да замине за Монтана следващото лято, искал само Джоуи да сяда на масата за вечеря, да си спи в леглото и да бъде част от семейството. А Джоуи му вика: „Аз пак съм си член на семейството“, а между другото, той изобщо не беше казвал друго. Но Уолтър продължи да буйства в кухнята, за миг си помислих, че дори ще го удари, напълно беше изперкал, крещеше: „Махай се! Махай се! Писна ми! Махай се!“, след това хукна навън и го чухме как се качва в стаята на Джоуи и отваря чекмеджетата му, Пати се втурна след него и започнаха да се карат, а аз и Кони прегърнахме Джоуи, защото той е единственият нормален от цялото семейство и толкова ни е жал за него, и тогава ми стана абсолютно ясно, че постъпва правилно, като се премества при нас. Уолтър долетя обратно, а горе Пати продължаваше да крещи като луда — сигурно в истерия — и Уолтър пак се развика: „Видя ли сега какво направи с майка си?“. Защото всичко е заради Пати, тя винаги гледа да се изкара жертвата. А Джоуи седи и не помръдва, само поклати глава, а и то всичко си беше ясно. Защо да живее в подобно място?