Лицето на Уолтър помръкна.
— Ако имах сестра, със сигурност нямаше да я запозная с него.
— Защо? Защото ще се държи зле с нея ли? Той зле ли се държи с жените?
— Не го прави нарочно. Ричард харесва жените. Просто бързо му писват.
— Защото сме еднакви и лесно може да ни смени? Защото сме просто обекти на желанието?
— Не, няма политически основания. Той подкрепя равните права. По-скоро това е някаква негова страст, или по-точно, една от тях. Ако не знаеш, баща му е бил алкохолик и затова Ричард не пие. И както след тежък махмурлук човек изсипва всички бутилки от барчето в мивката, така прави и Ричард с жените, с които е приключил.
— Звучи ужасно.
— Да, тази негова черта не ми допада особено.
— Но пак си оставате приятели, макар че ти си феминист.
— Човек не обръща гръб на приятеля си само защото той не е съвършен.
— Да, така е, но пък се опитва да му помогне да стане по-добър човек. Обяснява му защо не е правилно да постъпва така.
— Ти така ли направи с Илайза?
— Е, тук си прав.
При следващия им разговор Уолтър най-сетне я покани на истинска среща с кино и вечеря. Съвсем в негов стил, оказа се безплатна прожекция на черно-бял гръцки филм, „Звяра от Атина“. Докато седяха в почти празния салон на факултета по изкуства и чакаха филмът да започне, Пати сподели плановете си за лятото — да отиде при Кейти Шмит в дома на родителите й в предградията, да продължи с физиотерапията и да се приготви за завръщане на терена през следващия сезон. И изведнъж като гръм от ясно небе в пустия салон Уолтър я попита дали не иска да живее в стаята на Ричард, която той щял да освободи, тъй като заминавал за Ню Йорк.
— Ричард заминава?
— Да, в Ню Йорк е най-интересната музикална сцена. Двамата с Херера искат да съберат нова група и да се пробват там. А договорът за наем изтича чак след три месеца.
— Аха. — Пати внимателно нагласи изражението си. — И ми предлагаш да се нанеса в неговата стая?
— Е, тя вече няма да е негова. Ще е твоя. Близо е до салона. Ще ти е много по-лесно, отколкото да пътуваш с метро чак от Едина.
— И ще живея с теб.
Той се изчерви и отклони поглед.
— Ще си имаш своя стая. Но ако имаш желание да вечеряме заедно или да излезем някъде, ще е страхотно. Можеш да ми имаш доверие, че ще уважавам личното ти пространство, но винаги ще съм на разположение, ако искаш компания.
Пати се взря напрегнато в лицето му, трудно й беше да го разбере. Изпитваше смесица от а) обида и б) съжаление, че Ричард си тръгва. Едва не предложи на Уолтър първо да я целуне, щом ще й предлага да живее с него, но беше толкова обидена, че изобщо не й беше до целувки. В този миг осветлението в салона угасна.
Доколкото пишещата тези редове си спомня, сюжетът на „Звяра от Атина“ разказва за мекушав атински счетоводител с очила с рогови рамки, който една сутрин на път за работа вижда снимката си на първа страница на някакъв вестник под заглавие Звяра от Атина все още е на свобода. Хората по улицата веднага започват да го сочат с пръст и едва не го залавят, но го спасяват банда терористи или престъпници, които погрешка го вземат за своя жесток главатар. Бандата има смели планове за голяма акция от типа да взриви Партинона, героят напразно се мъчи да им обясни, че е обикновен счетоводител, а не Звяра, само че бандитите толкова разчитат на помощта му, а гражданите са толкова твърдо решени да го убият, че в крайна сметка настъпва преломният миг, в който той сваля очилата и се превръща в смелия предводител, Звяра от Атина, и казва: „Добре, момчета, ето какъв е планът“.
Докато гледаше филма, Пати виждаше Уолтър на мястото на счетоводителя и си представяше как той сваля очилата си със същия жест. След прожекцията, докато вечеряха във „Весцио“, Уолтър разтълкува филма като метафора за комунизма в следвоенна Гърция и обясни как САЩ, нуждаейки се от съюзници за НАТО в Югоизточна Европа, в продължение на дълги години са финансирали политическите репресии там. Счетоводителят, заяви той, бил обикновеният човек, който накрая приемал своята отговорност да се включи в борбата срещу репресиите на десните сили.
Пати пиеше вино.
— Изобщо не съм съгласна — отсече тя. — Според мен става дума за това, че главният герой изобщо не е живеел истински, бил е отговорен и плах, не е знаел на какво е способен. Не е живеел истински живот, преди да го сбъркат със Звяра. И макар че само няколко дни след това загина, за него не беше проблем да умре, тъй като най-сетне е постигнал нещо и е осъзнал потенциала си.
Уолтър се смая.
— Но това е напълно безсмислено! — възрази той. — Той не постигна нищо!