— А, Кони, да — гласеше сега песента, която се повтаряше като плоча на развален грамофон, — толкова симпатично момиче, толкова кротко и безвредно момиче със златна майка. Знаеш ли, чух, че Карол си има нов приятел, буен жребец, наполовина по-млад от нея. Ще е ужасно, ако заминат, Карол направи толкова много, за да разведри живота ни. А и Кони ще ми липсва, нали? Ха-ха! Толкова кротка, мила и почтителна.
Пати изглеждаше зле, посивяла, недоспала, отслабнала. Бяха й трябвали години, за да си проличи възрастта й, но сега най-сетне Мери Полсън получи това, което отдавна чакаше.
— Ясно е, че е разбрала — рече тя на Сет.
— Откраднали са й малкото — най-ужасното престъпление!
— Да бе, откраднали. Горкият, невинен, чист като сълза Джоуи, похитен от малката съседка, детето чудо по отношение на интелектуалното развитие.
— Е, тя е с година и половина по-голяма от него.
— Това няма значение.
— Каквото и да казваш, Пати наистина обичаше майката на Уолтър. Сигурно страда.
— О, знам, Сет, знам. И затова сега искрено ми е жал за нея.
Съседите, които бяха по-близки с Бърглъндови, докладваха, че Мис Бианка е оставила малката си миша къщурка на брега на едно езерце край Гранд Рапидс само на Уолтър и е изключила от завещанието си двамата му братя. Говореше се, че Уолтър и Пати били на различно мнение как да отиграят ситуацията, Уолтър искал да продаде къщата и да раздели парите с братята си, а Пати настоявала да уважи желанието на майка си да го възнагради за това, че е бил примерен син. По-малкият брат беше военен и живееше в базата на ВВС в Мохаве, а по-големият беше поел по стъпките на баща си, крънкаше пари от майка си и ги пропиваше, а иначе не й обръщаше внимание. Уолтър и Пати водеха децата в къщата край езерото за седмица-две през лятото, като често вземаха някоя от приятелките на Джесика, и те разказваха, че къщата била западнала, намирала се насред гората и била поносимо пълна с буболечки. Навярно като мил жест към Пати, която напоследък като че ли също прекаляваше с чашката — когато сутрин излезеше да вземе от алеята опакования в синьо „Ню Йорк Таймс“ и опакования в зелено „Стар Трибюн“, лицето й беше подпухнало от шардоне, — в крайна сметка Уолтър се съгласи да задържат къщата за ваканционна вила и през юни, веднага щом училището свърши, Пати замъкна Джоуи на север да й помогне да изпразни гардеробите, да почисти и да пребоядисат, а Джесика остана вкъщи с Уолтър и се записа на благоприятстващ духовното развитие курс по поезия.
Неколцина съседи, сред които обаче не бяха Полсънови, заведоха момчетата си на гости в къщата край езерото през лятото. Намериха Пати в много по-добро състояние. Един от бащите, когато останаха на четири очи със Сет Полсън, го подкани да си представи Пати почерняла, боса, по черен цял бански и джинси без колан — гледка, напълно по вкуса на Сет. На всеослушание беше отбелязано колко внимателен и в добро настроение е бил Джоуи, и колко добре си прекарват той и Пати. Двамата играели с гостите някаква сложна игра, наречена „Асоциации“. Пати стояла до късно пред телевизора на свекърва си и забавлявала Джоуи с богатите си познания за сериалите от шейсетте и седемдесетте. Джоуи открил, че тяхното езеро не е отбелязано на картите — всъщност то беше една голяма локва и освен къщата на Бърглъндови, до него имаше само още една, — и го кръстил Безименното. Пати повторила името разнежено, сантиментално: „Нашето Безименно езеро“. Сет Полсън научи от един от върналите се бащи, че Джоуи се труди старателно, почиства улуци, подрязва храсти, стърже старата боя, и се зачуди дали Пати му плаща, дали това не е част от споразумението им. Никой обаче не можеше да отговори на този въпрос.
Що се отнася до Кони, всеки път щом Полсънови погледнеха страничния прозорец на Монаханови, тя беше там, чакаше. Кони беше много търпеливо момиче, с метаболизма на риба през зимата. Вечерите работеше като сервитьорка в „У. А. Фрост“, но следобедите през делничните дни седеше на прага и чакаше, докато по улицата минаваха колички със сладолед и по-малките деца играеха; в почивните дни се настаняваше в шезлонг зад къщата и от време на време хвърляше поглед към шумното, агресивно и опасно рязане ма дървета и строителните дейности, които новото гадже на майка й, Блейк, беше предприел с приятелите си, но като цяло просто чакаше.