Тази година явно количеството електроенергия, произвеждано от електроцентралите, щеше да бъде сведено до двадесет и пет процента поради липсата на снежна вода.
Голям проблем беше и газьолът.
За GSP & L, както и за другите електрически компании, газьолът представляваше най-голямата въпросителна и най-голямото безпокойство. Несигурността в цените и в доставките беше надвиснала над GSP & L като черен облак, защото голяма част от мощностите на компанията се нуждаеха от горивото, което в повечето случаи беше вносно.
Вече започваше да се усеща и недостигът на газ. Недостигът на газьол, газ и вода много обезпокояваше Ерик Хъмфри, Ним и другите членове на ръководството на GSP & L. Понякога те дори предпочитаха да не мислят за тези проблеми, понеже ги побиваха тръпки.
— Как мислите, има ли някакъв шанс губернаторът да промени мнението си в полза на проекта Турнипа? — попита Ерик Хъмфри Пол Шърмън Йейл. — Все пак при очертаващата се енергийна криза би могъл да премисли.
Пол Шърмън Йейл се беше присъединил към Ним в кабинета на Ерик Хъмфри малко след като Ним бе приключил доклада по кражбата на електроенергия. Преди един ден новият говорител на GSP & L беше посетил губернатора в Сакраменто.
— Губернаторът намира тези аргументи за основателни и се колебае. Вчера се видях с него и го помолих да направи изявление в полза на Турнипа. Бих казал, че шансовете са 60 на 40% в наша полза.
— Радвам се да го чуя — каза Ерик Хъмфри, чието настроение видимо се подобряваше.
Ним още веднъж си помисли колко мъдро бе решението на Ерик Хъмфри да привлече в компанията Пол Шърмън. Той явно имаше достъп до кабинета на губернатора и до членовете на законодателната комисия, когато си пожелае.
— Господа, трябва да ви кажа, че в Сакраменто до голяма степен се притесняват за нефта и горивата. За тях е почти неизбежно въвеждането на лимит за използването на бензина.
— Лично аз бих сметнал това за много полезно — каза Ерик Хъмфри. — С тези големи автомобили американците наистина се отнасят към разходите на бензин доста неикономично. За европейците това дори сигурно изглежда като безотговорност.
Ним едва се въздържа да не напомни на председателя на управителния съвет за неговата собствена голяма кола. Вместо това той каза:
— Предполагам, че в Сакраменто им е ясно, че е много по-икономично нефтопродуктите да се използват за производство на електроенергия, отколкото за гориво за автомобилите.
Пол Шърмън Йейл се усмихна.
— Мога да ви уверя, че не пропускам нито един повод, за да им го напомня.
Ним се подсети, че преди една седмица Пол Шърмън наистина излезе с подобно становище в телевизионната програма „Срещи с пресата“, където той показа забележително познаване на проблемите на GSP & L, независимо че бе в компанията отскоро. Докато гледаше предаването по телевизията, Ним отново бе почувствал съжаление, че не е вече говорител на компанията, но трябваше да признае, че Пол Шърмън се справяше изключително добре.
— Предполагам, че GSP & L все още включва в своите програми изграждането на електроцентрали — каза Пол Шърмън.
— Официално — да — отговори му Ним. — В момента в строителство са две атомни електроцентрали, за които получихме разрешение малко преди времето, когато получаването на подобно разрешително би било абсурдно. Също така сме подали документи за още две атомни електроцентрали, но там положението е почти безнадеждно. Тоест неофициално… — Ним само сви рамене.
— Вече е факт — допълни Ерик Хъмфри, — че одобряването на подобен проект в Калифорния е почти невъзможно. Единственото сигурно нещо е, че дебатите „за“ и „против“ атомната енергия ще продължават, но без да има някакъв резултат. А ние не можем да чакаме.
Ерик Хъмфри се върна към тяхната предишна беседа за нефта.
— Мисля си, че ако аз бях някой от арабските страни, също надали бих се съгласил да приемам хартиените пари в замяна на моя нефт. Сигурно бих предпочел злато или поне валута със стабилно златно покритие. Чудя се, ако настане подобна ситуация, дали Съединените щати ще са готови да се простят с част от златния си резерв…
— Дали действително имаме толкова злато, колкото се предполага, че трябва да имаме? — попита Ним. — Съществуват съмнения по този въпрос.
Ерик Хъмфри изглеждаше учуден, докато Пол Шърмън само се усмихваше.
— Абониран съм за финансовия вестник на Хари Шулц. Там често пъти пишат неща, които се оказват верни, но които другите вестници не желаят да публикуват. Там четох една статия за двама души, които доста се съмняваха, че състоянието на златния ни резерв е такова, каквото го очакваме. Единият беше вашингтонски адвокат, доктор Петер Бетер, съветник на Търговската банка на Съединените щати, а другият — Едвард Дърел, индустриалец.