Пол Шърмън добави:
— Мнозина във Вашингтон са чували за случая, но малцина го признават. Между другото, аз също съм абониран за този вестник.
— Това, за което става дума в статията, е, че Бетер и Дърел твърдят, че златото във форт Нокс не е било ревизирано от 1953 година. Но също сочат, че голямо количество от златото не е чисто, тъй като в преработените монети е имало и сребро, мед и други примеси. Само този факт ще намали запасите поне с 20%.
— Никога не съм чувал за това — каза Ерик Хъмфри.
Ним продължи:
— Има и още нещо. Предполага се, че по време на кризата на долара през 1960 година доста от златото е било използвано, за да се закрепи валутата с намерението по-късно количествата да бъдат възстановени. Но това не стана.
— В такъв случай защо го държат в тайна?
Пол Йейл се намеси:
— Отговорът е много прост. Ако целият свят научи, че доларът не е осигурен от златен резерв, ще настъпи паника на валутния пазар.
Той се замисли и добави:
— И във Вашингтон имаше много слухове за това изчезнало злато. Твърдеше се, че всеки новоназначен държавен казначей е трябвало да се закълне да пази тайна, преди да му бъде разкрит този факт. Едно нещо обаче е сигурно — правителството никога няма да позволи независима комисия да ревизира златните запаси във Форт Нокс. Не зная дали това, което твърдят Бетер и Дърел, е вярно, но не бих се учудил. Колко по-странни неща са ставали във Вашингтон.
Ерик Хъмфри въздъхна:
— Има дни, в които ми се иска моят помощник да знае по-малко да чете по-малко и поне веднъж да сложи юзди на безспирно търсещия си ум. Имам толкова много грижи — Турнипа, водата, нефта… Сега той прибави към тях и златото.
9
В своя кабинет в сградата на клуб „Секвоя“ Лаура Бо Кармайкъл се колебаеше дали да подпише чека, който лежеше пред нея. Той беше за двадесет и пет хиляди долара.
Парите бяха записани в сметката на клуб „Секвоя“ за проекти с особена важност. Бенефициентът беше „Светлина и енергия за хората“.
Тези пари бяха втората вноска от уговорените преди пет месеца петдесет хиляди долара. Първото плащане беше извършено веднага след като беше сключено секретното споразумение между клуба и „Светлина и енергия за хората“. Сега беше дошло времето за втората вноска.
Чекът вече беше подписан от Родерик Причет, секретаря на клуб „Секвоя“. Оставаше само подписът на Лаура Бо Кармайкъл, за да бъде всичко в ред. Но тя още се колебаеше.
Самото решение за съвместни действия на клуб „Секвоя“ и организацията „Светлина и енергия за хората“ винаги я бе изпълвало със съмнения и преди да подпише договора, и след това.
Тези съмнения бяха подсилени от събитията на публичното обсъждане на проекта Турнипа, където според нея Бърдсонг се бе държал отвратително. Всичко в нея негодуваше срещу неговите просташки маниери, театрални прояви и циничния му речник.
Сега тя отново си задаваше въпроса: Дали не беше сгрешила, когато даде гласа си в подкрепа на това решение? Дали по някакъв начин толкова уважаваният клуб „Секвоя“ не развали репутацията си, като се свърза с тази организация? Ами ако всичко това стане публично достояние?
Може би трябваше да се присъедини към Присила Куин, която ясно изказа мнението си за Бърдсонг?
Лаура Бо Кармайкъл вече съжаляваше за решението си.
Тя остави чека настрани и се обади на Родерик Причет по вътрешния телефон:
— Родерик, би ли дошъл за момент?
— Струва ми се — каза му тя след няколко минути, — че можем да си помислим дали да плащаме втората вноска. Ако първата беше грешка, не е нужно да я правим по-голяма.
Родерик Причет изглеждаше учуден. Той свали очилата си и започна да ги бърше с кърпичка. Този типичен за него жест му позволяваше да спечели време.
— Не ви ли се струва, госпожо председател, че едно подобно действие би било нарушение на договора, подписан от нас и до момента надлежно изпълняван от ответната страна?
— Но дали е изпълняван? Какво получихме за първите двадесет и пет хиляди, истерията на Бърдсонг на обсъждането на Турнипа?
— Бих казал — продължи Причет, като внимателно подбираше думите си, — че Бърдсонг по този начин постигна много. Тактиката му беше определено груба, но той привлече вниманието на средствата за масова информация и го фокусира върху организациите, които се противопоставят на проекта Турнипа, докато аргументите на компанията Голдън Стейт почти не бяха отразени. Той също така успя да обезвреди основния им свидетел, Голдман, като отначало го провокира, а после се оттегли и го остави сам срещу всички, дори срещу собствената си компания.