Ним и Пол Шърмън бяха съвсем наблизо и чуха всичко.
— Той сякаш рецитира стихотворение — каза Ним. — Чудя се кой ли му е измислил текста?
Въпрос: Какъв е другият източник, който споменахте?
Камерън Кларк: Слънчевата енергия.
Въпрос: Вярвате ли, че е възможно използването на слънчевата енергия в дадения момент?
Камерън Кларк: Определено да. Но няма и смисъл да се бърза. Всичките тези приказки за недостиг на електроенергия са пропаганда на електрическите компании.
Някой от тълпата се провикна:
— А така, Камерън! Така им се пада на онези мошеници! Давай!
Актьорът погледна към тълпата, махна с ръка и се усмихна.
Ним се обърна към Пол Шърмън:
— Мисля, че чухме достатъчно, мистър Йейл. Сега позволете аз да тръгвам. Що се отнася до обсъждането, предвижда се голям спектакъл.
— Знам и кой ще бъде звездата — каза Пол Шърмън. — Благодаря за помощта, Ним. Можете да тръгвате.
Докато Ним си пробиваше път през тълпата. Пол Шърмън Йейл представи документите си за самоличност на един от полицаите и минути по-късно бе въведен незабелязано в залата.
Телевизионното интервю с Камерън Кларк продължаваше.
— Всъщност, ако си поговорите очи в очи с Камерън Кларк, ще се убедите, че съвсем не е лош човек — каза Оскар О’Браян на следващия ден. — Говорил съм с него, а познавам и някои от приятелите му. Той има добър брак и три деца, по които е направо луд. Проблемът е в следното: когато си отвори устата на публично място, всички възприемат думите му, все едно че говорят боговете от Олимп.
Главният юрисконсулт, който бе присъствал на обсъждането във Фресно, докладваше на Ерик Хъмфри, Тереза Ван Бърен и Ним.
— Оказа се, че основната причина, поради която Кларк се противопоставя на проекта — продължи О’Браян, — е, че има имот в околностите, където често ходи със семейството си. Там той има коне, ходи на риба и си прави разходки из гората. Опасява се, че Турнипа би могла да разруши всичко това и вероятно има право.
Ерик Хъмфри попита:
— Нима никой не му каза, че благоденствието на милиони жители на Калифорния е по-важно от това той да продължи да ходи със семейството си там за уикенда.
— Естествено, че го направихме. Но за хората нямаше значение нищо друго освен думите на бога, слязъл от златния екран… Когато той говореше за евентуалното унищожаване на природата, беше като Марк Антоний, който произнася речта си над трупа на Юлий Цезар. Можете ли да си представите, че имаше хора, които плачеха…
— Подозирам, че всичко това е било предварително подготвено — намеси се Ним. — Камерън не е чак толкова интелигентен.
— Ще ви кажа и нещо друго — каза О’Браян. — Когато Камерън обяви, че ще си тръгва, самият председател на комисията му поиска автограф, като каза, че е за племенницата му, а всъщност беше за самия него.
— Както и да го представяме — произнесе се Тереза Ван Бърен, — този Камерън Кларк ни направи голяма беля.
Нямаше нужда от коментар. Интервюто с Камерън Кларк по телевизията беше засенчило всичко останало, свързано с проекта Турнипа. На заявлението на губернатора в подкрепа на проекта бе посветен кратък параграф в „Калифорния Икзаминър“ след обширния материал за Кларк. В останалите вестници положението не беше по-добро. Присъствието на Пол Шърмън Йейл на заседанието пък изобщо не бе отразено.
13
Инстинктът на Нанси Молино й подсказваше, че бе попаднала на някаква следа. Нещо голямо, въпреки че за момента това бяха само предположения. Самата тя не беше сигурна какво търси, пък й се налагаше да върши ежедневните си репортерски задължения, които не й оставяха достатъчно време за изследвания.
Тази идея й се загнезди в главата, откакто на годишното събрание на GSP & L Ним Голдман й бе казал:
— Защо не разследвате него?
„Него“ беше Дейвид Бърдсонг.
Голдман, естествено, го бе казал просто ей така. Но след сериозни размишления Нанси бе приела предложението насериозно.
Нанси Молино винаги се отнасяше с недоверие към хората, които прекалено много се биеха в гърдите, че защитават правдата или че са много честни, или поне искаха околните да имат за тях подобно мнение. Като подобен екземпляр тя преценяваше и Дейвид Бърдсонг.
Освен това тя уважаваше мнението на Ним Голдман, колкото и невероятно да би му прозвучало това.
Според нея Ним Голдман я ненавиждаше като ум, самата нея като репортерка и като жена. Неговите чувства бяха прямолинейни и той изобщо не се опитваше да го скрие. Нанси беше абсолютно сигурна, че цветът на кожата и нямаше нищо общо с неговото отношение, и затова още повече го уважаваше. Така и трябваше да бъде. Неговото отношение би било абсолютно същото, дори и тя да беше бяла, жълта или розова…