Йейл само поклати глава в недоумение.
— Сега съм още повече объркан. Бихте ли ми обяснили, моля?
— Хари — каза Ним. — Обясни, ако обичаш.
— Сър, предполагам, че познавате Йън Норис — каза Хари Лондон.
Въобразяваше ли си или наистина някаква сянка премина през лицето на Пол Шърмън Йейл, помисли си Ним… Вероятно само така му се беше сторило. Нямаше смисъл да търси неща, които не съществуваха.
— Разбира се, че познавам Норис — каза Пол Шърмън. — Ние с него имаме делови отношения. Но вие какво общо имате с него?
— Моята връзка с него е, че той е крадец. Имаме достатъчно основания — каза Хари Лондон и обясни историята и връзката й с фамилния тръст „Йейл“.
Този път реакцията на Пол Шърмън беше очевидна — недоверие, шок и гняв.
В края на изявлението на Хари Лондон Ерик Хъмфри каза:
— Надявам се, разбирате мотивите, които имах, като споменах, че трябва да бъдете уведомен за случилото се.
Йейл кимна.
— Да, това го разбирам, но останалото… — Той се обърна към Хари Лондон. — Това са сериозни обвинения. Имате ли всички необходими доказателства?
— Да, сър. Областният прокурор е на същото мнение.
— Трябва да ви кажа, Пол — намеси се Ерик Хъмфри, — че мистър Лондон никога не би си позволил да прави подобни обвинения, без да има всичките необходими доказателства.
Ним добави:
— Особено що се отнася до толкова сериозни обвинения.
— Действително са сериозни — Пол Шърмън Йейл беше възвърнал самообладанието си и говореше с равен тон. — За момента приемам вашите думи, господа, но впоследствие ще ви помоля за всичките доказателства.
— Разбира се — каза Ерик Хъмфри.
— Също така предполагам, че не е нужно да казвам, че аз самият не съм имал и най-малкото понятие за тези неща.
Хъмфри го увери:
— За това изобщо не говорим. Нито един от нас не се е съмнявал. Нашата основна грижа беше как това ще се отрази върху вас.
— И върху компанията Голдън Стейт — добави Ним.
Йейл му хвърли един бърз поглед.
— Да, разбира се, всичко това трябва да бъде премислено.
За първи път по време на разговора той си позволи да се усмихне.
— Благодаря ви за вашето доверие.
— Винаги сме изпитвали доверие към вас — добави Ерик Хъмфри.
Ним веднага си помисли, че председателят на управителния съвет прекалява малко.
Пол Йейл обаче продължаваше:
— Независимо от този неприятен инцидент, аз намирам, че всичко това за кражбата на електроенергия е доста интересна тема Честно казано, никога не съм знаел, че съществува подобно нещо. Нито пък съм предполагал, че в компаниите съществуват служби като тази на мистър Лондон.
Той се обърна към Хари Лондон:
— При някой удобен случай би ми било интересно да чуя повече за работата ви.
— По всяко време, сър.
Те продължаваха разговора без началното напрежение. Решено бе след обяд Хари Лондон да запознае Пол Шърмън Йейл с доказателствата, свързани с Йън Норис и тръста „Йейл“.
Ним обаче не беше спокоен. Нещо в дъното на душата му подсказваше, че има нещо нередно.
След два дни Хари Лондон отново дойде при Ним.
— Имам новини за теб по случая Норис.
Ним вдигна поглед от последния вариант на доклада си и каза:
— Какви?
— Йън Норис направи изявление, че Пол Шърмън Йейл не е знаел нищо по случая. Така че неговият отговор се потвърждава.
Ним попита с недоверие:
— За какво му е дотрябвало на Норис да прави изявление?
— Явно Пол Шърмън има доста връзки. Адвокатът на Норис е говорил с прокурора. Решено е, че ще се възстановят щетите на GSP & L, а после адвокатът на Норис ще иска наказание по член 591 глоба или затвор до пет години. В такъв случай доказателствата няма да се разглеждат в съда и името на Йейл изобщо няма да бъде споменато.
— Я ми кажи по-подробно, Хари!
— Не знам дали ще съм в състояние. Едно е ясно — прокурорът е бил притиснат да приключи делото, без да се споменава името на Йейл — Хари Лондон само повдигна рамене. — Предполагах, че това е по-добрият вариант и за GSP & L.
Когато Хари Лондон вече си беше отишъл, Ним продължаваше да размишлява над чутото. Вярно беше, че за компанията фактът, че името на един от директорите й няма да бъде споменато във връзка с процеса за кражба на електроенергия, беше успокоителен. Ним също би трябвало да бъде доволен. Но нещо продължаваше да го гложди отвътре. Имаше чувството, че му липсва една много важна брънка от веригата… Но не можеше да се сети къде беше тя.
Имаше и още нещо, което вече не беше подсъзнателно.
Защо Пол Шърмън Йейл толкова настояваше, че не е чувал за кражба на електроенергия? Възможно беше, тъй като в пресата имаше съвсем малки съобщения, пък и можеше ли човек да знае всичко. Но въпреки това на Ним му се струваше, че изявлението на Йейл беше пресилено.