Той отново се замисли. Той чувстваше, че знае нещо, което би му помогнало, но това нещо не му идваше в главата…
Може би ако спре да мисли, ще се сети.
16
Георгос Арчамболд спря да пише в дневника си и се замисли над предстоящата операция… Всичко се връзваше идеално: подготовката, доставките на експлозивите, начина за внасяне на бомбите в хотела… Първите експлозии бяха планирани за три часа през нощта на втория ден от конференцията, те щяха да избухнат в разстояние на десет минути. Експлозивите под формата на пожарогасители щяха да бъдат поставени в хотела на предния ден, шестнадесет часа преди определения срок.
Благодарение на вещото му ръководство всичко вървеше…
… Той се замисли за подходяща метафора… като часовниците, които бе купил Дейвид Бърдсонг в Чикаго.
Георгос беше ревизирал мнението си за Бърдсонг и сега изпитваше към него само преклонение и обич.
Не само че идеята му беше гениална, но и по време на подготовката той беше поемал доста рискове. Също така Бърдсонг бе помогнал за закупуването на пожарогасителите от местните магазини, в малки количества от различни места. В момента около тридесетина пожарогасителя се намираха в мазето на къщата. Георгос се бе постарал да ги превози по тъмно, бе рискувал само веднъж да ги докара през деня, като обаче предварително се бе убедил, че е чисто наоколо.
Половината от тях вече бяха готови за употреба.
Още един плюс за Бърдсонг бе фактът, че бе осигурил всичките необходими средства, а разходите съвсем не бяха малки…
Бърдсонг бе измислил и системата, по която пожарогасителите щяха да бъдат внесени в хотела. Георгос бе купил с парите му един употребяван пикап, който по щастливо стечение на обстоятелствата беше боядисан в червено. Плащането бе извършено в брой, а документите бяха фалшиви.
В момента пикапът се намираше в гаража на новия апартамент, нает от „Приятелите на свободата“, за който знаеше само Георгос. Този апартамент беше резервен, в случай че с настоящото скривалище се случеше нещо.
Пикапът беше снабден с надписа „Противопожарен контрол“.
Планът на Бърдсонг беше следният: по времето, когато ще трябва да се внесат експлозивите във форма на пожарогасители, самият Бърдсонг ще организира пред хотела демонстрация на привържениците на „Светлина и енергия за хората“. Това достатъчно ще занимае полицията, така че пожарогасителите ще могат да бъдат внесени в общата суматоха.
Бърдсонг също така бе приготвил детайлни планове на партера и на първия етаж на хотела. Георгос старателно ги разучи, а после лично отиде на три пъти в хотела да избере най-подходящите места за разполагане на експлозивите.
По време на своите посещения в хотела той бе забелязал, че през деня беше извънредно лесно да се промъкнеш незабелязано, особено ако претендираш, че идваш по работа. За да провери това, последният път Георгос отиде облечен в униформата на противопожарния контрол, която „Приятелите на свободата“ щяха да използват. Проблеми нямаше.
За всеки случай Бърдсонг бе подготвил и няколко бланки на „Противопожарен контрол“, които бяха напечатани под формата на писмо, в което се казваше, че се препоръчва поставянето на допълнителни пожарогасители по етажите.
Бяха помислили за всичко.
Единственото нещо, което притесняваше Георгос, беше Ивет. Той не й доверяваше от онзи случай преди четири месеца, когато бе убил онези свине от охраната… Може би наистина трябваше да се отърве от нея… Но пък готвеше добре и беше подръка за задоволяване на сексуалните му страсти…
Както и да е, той все пак не й бе казал за проекта за хотел „Христофор Колумб“, макар че тя виждаше, че се готви нещо голямо… Е, сега имаше по-важни задачи, а за нея щеше да реши по-късно…
Той отново се върна към дневника си.
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
1
В апартамента на двадесет и петия етаж на хотел „Христофор Колумб“ Лия се бе надвесила над една книжка с упражнения.
В един момент тя вдигна глава и попита:
— Татко, мога ли да ти задам един личен въпрос?
Ним отговори:
— Разбира се.
— Нещата между вас с мама вече наред ли са?
В първия момент Ним не можа да проумее сериозността на въпроса на дъщеря си. А след това с тих глас каза:
— Да, наред са.
— И, нали няма да… — Гласът на Лия едвам се чуваше. — Нали няма да се разделите?
— Ако си се притеснявала за това, можеш вече да бъдеш спокойна. Това никога няма да се случи.