Търстън го попита:
— Какво става с Турнипа?
Ним само се намръщи.
— Вероятно и построяването на пирамидите не е отнемало толкова време.
— Освен това на фараоните не са им трябвали разрешения, нали?
— Именно, как е Урсула?
— Чудесно — Търстън сияеше. — Ще си имаме бебе.
— Много се радвам! Честито! Кога ще бъде големият ден?
Ним зададе въпроса, като се стараеше да събере мислите си. Той се сети за онзи уикенд в Денвър, когато Урсула бе дошла в леглото му и бе казала, че те искат да имат деца, но не могат да го направят…
— Докторът казва някъде през юни.
Боже мой! Ним не трябваше да прави никакви изчисления, за да разбере, че детето беше негово. Той просто не знаеше какво да каже…
Неговият приятел го улесни, като каза:
— Ние с Урсула бихме искали ти да бъдеш кръстникът на бебето.
Ним искаше да каже, че с удоволствие ще стане кръстник, но думите просто не излизаха от устата му. Вместо това той отново стисна ръката на Търстън и кимна в знак на съгласие. Това дете щеше да има най-загрижения и най-добрия кръстник, какъвто съществуваше.
Те се уговориха да се срещнат преди края на конференцията.
Ним продължи беседата, докато в един момент забеляза едно познато лице, Нанси Молино от „Икзаминър“. За негово учудване тя се насочи директно към него.
— Здрасти! — каза му тя с определено приятелски тон.
Но спомените на Ним бяха прекалено свежи, за да й отговори в същия стил.
— Добро утро — каза хладно той.
— Току-що взех копие от речта ви от пресклуба. Доста е скучна. Няма ли да кажете нещо извън този текст?
— Дори и да имам подобно намерение, проклет да съм, ако ви дам такава информация.
Явно отговорът й хареса и тя се засмя.
— Татко — каза Бенджи, — аз отивам в галерията.
— Добре, отивайте по местата си — каза му Ним, като гледаше нагоре, където бяха и Рут и Лия.
Нанси Молино попита:
— Вие сте тук с цялото си семейство?
— Да — отговори й той рязко, а после добави. — Жена ми и децата са с мен в хотела. И в случай че искате отново да спретнете нещо за това, ще ви кажа, че разноските си ги плащам сам.
— Боже мой! Каква репутация съм имала…
— Във ваше присъствие се чувствам като заек пред кобра — каза й Ним.
Този Голдман определено е свестен човек, мислеше си Нанси.
Тя изобщо не беше очаквала, че ще я изпратят тук, но главният редактор бе видял в програмата името на Ним Голдман и бе решил, че Нанси би могла да открие нещо и да продължи вендетата на страниците на вестника. Този път обаче „треньорът на отбора“ не беше познал. Тя смяташе да отрази речта както е и дори да я поукраси, където е възможно.
Освен това Нанси искаше да се измъкне оттук, защото днес имаше среща с онова момиче, Ивет. Нямаше много време, но щеше да се справи. Колата й беше в подземния гараж на хотела.
Нанси много се надяваше момичето да дойде и да отговори на въпросите, които я измъчваха.
Но преди това трябваше да чуе и Голдман.
Докато произнасяше речта си, Ним подсъзнателно беше принуден да се съгласи със заключението на Молино. Докладът наистина беше твърде техничен и подробен, за да заинтересува средствата за масова информация и широките маси. Но също така той разбра, че докато описваше проблемите на GSP & L, свързани с наличните мощности и необходимото количество електроенергия, всички в залата го слушаха с подчертан интерес. Просто тези проблеми бяха общи за всички тях. Те също осъзнаваха, че времето изтича и гладът за електроенергия вече чука на вратата… И както и самият Ним, те непрекъснато се сблъскваха с недоверието към предупрежденията им и със съмнението в добрите им намерения.
В края на своята реч Ним извади от джоба си едно листче с бележки, които беше нахвърлял предния ден и с които смяташе да завърши.
— Мнозина от нас, а вероятно болшинството от присъстващите споделят две важни гледни точки. Едната е опазването на околната среда. Околната среда, в която живеем, трябва де е по-чиста, отколкото е била преди. По тази причина онези, които добронамерено защитават тази кауза, заслужават нашата подкрепа.
Втората гледна точка, върху която бих искал да обърна вашето внимание, е свързана с демократичните процеси. Аз горещо поддържам демокрацията, но напоследък с някои резерви. За да илюстрирам какво имам предвид, ще се върна към въпроса с околната среда.
Напоследък критично намаля броят на разумните поддръжници на каузата за защита на околната среда. Мнозина се превърнаха във фанатици, които, макар да не са болшинство, чрез техния груб и натрапчив фанатизъм успяват да се наложат над болшинството. По този начин тези хора обезсмислят истинския демократичен процес, като безотговорно го използват за постигането на някакви техни тесни цели Това, на което не могат да противопоставят убедителни аргументи, те се опитват да постигнат чрез изкуствено забавяне и не дотам почтени юридически ходове. Просто тези хора признават само определени правила на демокрацията, а именно онези, които ги ползват.