Сега тя вече беше твърдо убедена, че Георгос беше болен, ако не направо луд.
И въпреки това тя беше все още загрижена за него. И каквото и да му се случеше, тя се надяваше, че той нямаше да страда много… Въпреки че кой знаеше какво щеше да стане, след като онази журналистка чуеше касетите.
Що се отнася до Дейвид Бърдсонг, на Ивет изобщо не й пукаше. Тя никога не бе го харесвала. Бърдсонг беше зъл човек, който нито веднъж не се бе държал поне малко любезно с тях. На Ивет й беше все едно дали щяха да го убият или да лежи цял живот в затвора. Ивет обвиняваше Бърдсонг за много от нещата, които им се бяха случили с Георгос. Идеята за хотел „Христофор Колумб“ също беше негова.
В един момент тя осъзна, че всъщност нямаше да разбере нито какво се е случило на Бърдсонг, нито на Георгос, понеже тя самата щеше да бъде мъртва…
Боже! Та тя бе едва на двадесет и две години и не бе видяла почти нищо от живота. Не й се искаше да умира, но перспективата да прекара целия си живот в затвора беше още по-лоша. По-лоша дори от смъртта.
4
Вторият ден на конференцията беше вече приключил. Деловите точки бяха изчерпани, заседателната зала вече беше празна. Повечето от делегатите бяха по стаите със семействата си. Някои от тях вече спяха.
Някои от по-младите делегати, както и някои по-стари купонджии се бяха пръснали из заведенията на града. Но дори и някои от тях бяха започнали да се завръщат, а когато затвореха заведенията в два часа през нощта, и останалите щяха да се приберат в хотела.
— Е, лека нощ, деца — Ним целуна Лия и Бенджи, а след това излезе от стаята им.
Рут седеше в гостната. Когато Ним отиде при нея, тя му каза:
— Ним, децата прекарват чудесно тук… Може би не знаеш, но те направо те обожават!
— Аз мисля, че с всички е така.
— Е… — Рут се замисли. — Щом като го каза, вероятно има едно-две изключения. Като например Рей Паулсен.
Ним се разсмя.
— Само да беше видяла лицето му, когато доведе Ерик Хъмфри в заседателната зала, като се надяваше, че той ще ме изяде за сутрешното изказване, а се случи тъкмо обратното.
— Какво всъщност каза той?
— Нещо от сорта, че е чул толкова добри думи за моята реч, че не би могъл да направи изключение.
— След като Ерик е реагирал по този начин, не мислиш ли, че може да има някаква промяна в политиката на компанията към по-голяма откритост, това, което ти искаше?
— Не знам. Позициите на Рей Паулсен са още силни, пък и малцина в компанията осъзнават, че в скоро време ще имаме проблеми с осигуряването на електроенергия…
Той се протегна:
— Но стига за днес работа!
— Много съм доволна, че този ден за теб бе добър и че всичко, написано в пресата, отговаря на истината. — Рут посочи един брой на „Калифорния Икзаминър“, който лежеше върху масата.
— Това наистина беше голяма изненада — каза Ним. — Не знам какво й е станало този път на Молино. Мислех си, че отново ще ми забие ножа.
— Не знаеш ли, че ние, жените, сме непредсказуеми? — каза Рут и после продължи закачливо. — Твоите изследвания не го ли доказват?
— Вероятно вече съм забравил. Не забелязваш ли, че напоследък съм ограничил изследванията си.
Той се засмя и я целуна нежно по врата.
— Как се чувстваш, Рут?
— Нормално. Само дето се уморявам по-лесно от преди.
— Има нещо, което бих искал да обсъдя с теб — каза Ним и предаде разговора, който бе имал с Лия, и съображенията си, че децата би трябвало да бъдат информирани.
— Просто смятам, че децата трябва да бъдат подготвени, независимо дали ще се случи или не.
— Аз също си мислех за това — каза Рут. — Остави тази работа на мен. В следващите няколко дни ще намеря подходящ момент и ще им кажа.
— Благодаря ти — каза Ним.
Те поговориха още малко и Ним каза:
— И двамата сме изморени. Хайде да си лягаме.
Те се отправиха към спалнята, хванати за ръце, и преди да загаси лампата, Ним погледна часовника, който сочеше 1,30.
Ним и Рут заспаха почти веднага в прегръдките един на друг.
Георгос Арчамболд седеше сам в червения пикап на около половин километър от хотела. Той не можеше да дочака да стане три часа и да започнат експлозиите.
Невероятно беше как всичко се подреди гладко от самото начало. Полицията сама разчисти място, за да може камиончето да се доближи до хотела. Те влязоха през служебния вход и неговите момчета бяха спрени в хотела само два пъти, веднъж от охраната и веднъж от помощник-администратора. И двата пъти те показаха предварително изготвените поръчки, което елиминира всички останали въпроси.