Сега оставаше чакането — най-сложното от всичко. Той умишлено беше спрял на разстояние от хотела, от една страна, за да не бъде забелязан, а от друга, за да може да тръгне веднага, когато се наложи. За да бъде по-близо до мястото на действието, той щеше да отиде до хотела пеша.
В момента, в който експлозиите започнат, Георгос възнамеряваше да се обади на една от радиостанциите и да прочете обръщението си със съответните искания. Исканията бяха старите, но имаше и добавки. Нямаше начин те да не бъдат изпълнени веднага, след като фашистките сили видят силата на „Приятелите на свободата“. Георгос вече си представяше колко важен щеше да стане…
Имаше само едно малко нещо, което го безпокоеше. Ивет изведнъж бе изчезнала и той си даваше сметка, че бе проявил слабост по отношение на нея. Трябваше отдавна да я елиминира. Сега, когато се върнеше, а той беше сигурен, че Ивет щеше да се върне, той щеше да го стори. Все пак беше доволен, че бе запазил в тайна последния си проект.
О, това ще бъде исторически ден!
Георгос погледна часовника си може би за двадесети път, откакто бе спрял на това място. Часовникът сочеше 1,40. Оставаха още час и двадесет минути.
За всеки случай Бърдсонг си беше уредил алиби. Не че имаше нужда, но за всеки случай.
Той се намираше на около двадесет и пет километра извън града и възнамеряваше да остане там, докато всичко приключи.
Преди няколко часа той бе прочел една лекция на тема „Социалистическият идеал“. Последва една едночасова дискусия, която впоследствие продължи в дома на един от студентите, където се намираше в момента. Разговорите продължаваха, съпроводени с бира и кафе, и на Бърдсонг му се струваше, че така можеха да откарат и до сутринта. Нямаше значение! Важното беше всички добре да видят, че и той присъства.
Дейвид Бърдсонг също имаше готово изявление за пред пресата. Копие от него беше в джоба му и започваше по следния начин:
„Организацията «Светлина и енергия за хората» се противопоставя на всякакво насилие. Ние отричаме всички форми на насилие и се противопоставяме на случилото се в хотел «Христофор Колумб» вчера вечерта…
… «Светлина и енергия за хората» продължава мирните си усилия да…“
Бърдсонг се усмихна при мисълта за всичко това и подсъзнателно погледна часовника си. Той сочеше 1,45.
Нанси Молино беше на едно парти, но вече се канеше да си тръгва. От една страна, денят й беше твърде напрегнат, а от друга страна, нейният зъболекар днес доста я беше поизмъчил и зъбът още я наболяваше.
След като се сбогува с домакините, които живееха в един апартамент недалеч от центъра, тя се качи в асансьора и слезе на партера, където портиерът беше вече докарал колата й. Нанси погледна часовника си. Той показваше 1,50. Нейният собствен апартамент беше на не повече от десет минути път. С повечко късмет към два часа щеше да е в леглото си.
Изведнъж тя се сети, че тази вечер трябваше да чуе касетите, които и бе дало онова момиче, Ивет. Всъщност тя работеше върху тази история доста отдавна, така че един ден нямаше да е от толкова голямо значение. Може би щеше да стане по-рано и да изслуша касетите, преди да тръгне за редакцията.
5
Нанси Молино се приготвяше вече да си ляга в нейния луксозен апартамент. Естествено, тя би могла да живее и на друго място и да се справя със собствените си средства, но баща й така или иначе винаги и предлагаше пари… Защо да не ги приеме?
Въпреки това тя внимаваше никой от колегите й да не разбере за това и именно по тази причина не канеше никого от тях в апартамента си.
Докато оправяше леглото си, Нанси се сети за касетите, извади ги от чантата си и ги сложи до касетофона, за да ги прослуша утре сутринта.
Тя беше пуснала и радиото, което беше на една музикална станция. Докато си миеше зъбите в банята, тя чу, че музиката бе прекъсната от някакво съобщение:
„… Държавният секретар на Съединените щати замина за Саудитска Арабия за подновяване на преговорите… Кремъл отново обвинява западни журналисти в шпионаж… Нови дела, заведени срещу градски съветници, обвинени в корупция… Полицията се обръща с призив за разпознаване на тяло на млада жена, която очевидно се е самоубила в местността Лоунли Хил… макар че тялото е ужасно обезобразено, на ръката на жената са откъснати два пръста, явно последствие от предишна злополука…“