Около шест часа сутринта Дейвид Бърдсонг бе арестуван пред сградата, в която живееше.
Той току-що се беше прибрал след споменатото събиране с неговите студенти извън града.
Бърдсонг беше шокиран. Той яростно протестираше пред двамата цивилни полицаи, които го арестуваха. Независимо от предупреждението им, че всичко казано оттам нататък може да се използва срещу него, той заяви:
— Момчета, за каквото и да става дума, трябва да ви кажа, че не съм бил в града от снощи. Напуснах апартамента си в шест вечерта и оттам нататък не съм се прибирал. Имам достатъчно свидетели.
Единият детектив старателно записа изявлението на Бърдсонг, но по ирония на съдбата този път алибито не говореше в негова полза.
След като Бърдсонг бе претърсен в полицейското управление, в джоба на сакото му бе намерено изявлението, което се готвеше да направи от името на „Светлина и енергия за хората“ по повод експлозиите в хотел „Христофор Колумб“. Впоследствие бе доказано, че изявлението е било написано на пишещата машина, намираща се в апартамента на Бърдсонг, този същия апартамент, в който той твърдеше, че не се е прибирал от шест часа на предния ден, или девет часа преди започването на експлозиите. Ако това не беше достатъчно, в апартамента бяха намерени и две чернови на това изявление.
Останалите доказателства също бяха признати за уличаващи. Гласът на касетата безспорно бе този на Бърдсонг. Викъри, младият таксиметров шофьор, когото Нанси Молино бе наела да следи Бърдсонг, потвърди посещението му на „Крокър стрийт“ 117. Потвърдено бе също така и закупуването от него на пожарогасителите.
Дейвид Бърдсонг бе обвинен в предумишлено убийство и заговор с цел извършване на углавно престъпление. Следваха още няколко обвинения. Гаранцията му бе определена на един милион долара, която той нямаше откъде да събере, пък надали някой би му помогнал. И така, той остана в затвора да чака процеса си.
Уейд и Феликс от „Приятели на свободата“ бяха убити при престрелката на „Крокър стрийт“ 117. Ют се беше самоубил малко преди полицията да нахлуе в къщата.
Доказателствата за тъй наречената „революционна дейност“ на „Крокър стрийт“ 117 бяха непокътнати. Заедно с тях бе и дневникът на Георгос Уинслоу Арчамболд.
7
В редакцията на „Калифорния Икзаминър“ вече се говореше, че Нанси Молино би могла да се кандидатира за наградата „Пулицър“.
Тя наистина имаше всички основания.
След като се върна от хотел „Христофор Колумб“, тя писа непрекъснато на машината си, за да може материалът да бъде готов за сутрешния брой. След това тя продължи да преработва и допълва статията за по-късните издания…
В случай че възникваха някакви въпроси за „Приятели на свободата“, Дейвид Бърдсонг, парите на клуб „Секвоя“, експлозиите в хотела или смъртта на Ивет, отговорът беше „Попитайте Нанси“.
Като сбъдната мечта на журналиста, цялата първа страница на вестника беше на Нанси Молино.
„Икзаминър“ си беше запазил правата върху материала и всеки вестник, списание, радиопредаване или телевизионен канал, които искаха да използват информацията, трябваше да споменават „Икзаминър“ като източник.
Заради личния си принос в разкритията и непосредственото участие в историята Нанси се превърна в известна личност. Телевизията направи интервю с нея, което се появи същата вечер по всички най-големи канали.
За мнозина, които прочетоха материала на Нанси, най-шокиращо бе участието на клуб „Секвоя“.
Членове на клуба от цялата страна изпращаха писма и телеграми, с които се отказваха от членството си.
Сенатор от Калифорния изтъкна в едно интервю пред „Вашингтон Пост“:
— Никога повече няма да имам доверие на тази презряна организация, нито пък да се вслушвам в това, което тя прокламира.
Всеобщото мнение бе, че клуб „Секвоя“ е толкова дискредитиран и с намалено влияние, че надали би могъл някога да възвърне предишното си положение.
Лаура Бо Кармайкъл незабавно подаде оставката си като председател на клуба и се оттегли в дома си, без да отговаря на обажданията на представителите на пресата. Нейната лична секретарка отговаряше на всички въпроси, че „Госпожа Кармайкъл се отказва от по-нататъшно участие в обществения живот“.
Единствено Присила Куин излезе с достойнство от създалата се ситуация, след като Нанси изтъкна в материалите си, че тя единствена се е противопоставила на помощта на организацията на Бърдсонг.
Също така Нанси с голямо удоволствие подчерта, че „великият“ адвокат Ъруин Саундърс е гласувал „за“.
Предполагаше се, че ако клуб „Секвоя“ успее да излезе от ситуацията, неин председател ще стане Присила Куин и клубът основно ще се занимава със социална дейност, като остави настрани въпросите на околната среда.