О’Браян отново се съгласи:
— Логично изглежда.
Те продължиха да обсъждат техния план в детайли още един час с нарастващ ентусиазъм.
10
Беше четвъртък, четири дни след срещата им в дома на Оскар О’Браян. Оскар и Ним се намираха в компютърния център на GSP & L, където те наблюдаваха системата, по която щеше да се изработва тъй нареченият въпросник и как щеше да се изпраща.
След дълго умуване те решиха да включат осем въпроса, първите от които бяха доста обикновени като:
„Доволни ли сте от услугите, предлагани от GSP & L?“
„Имате ли предложения за подобряване качеството на услугите на GSP & L?“
Следваха още няколко въпроса от подобен характер, като в заключение се казваше следното:
„Компанията се извинява за някои смущения при снабдяването с електроенергия, които се дължат на недостойните действия на малка група терористи. Ако имате идея, как те да бъдат заловени, моля, пишете ни.“
— Ако това не вбеси Арчамболд и не го накара да отговори, нищо няма да може да го направи — каза Оскар О’Браян.
Полицията, ФБР и областният прокурор се отнесоха положително към идеята на GSP & L и дори предложиха да обработват отговорите, когато започнат да пристигат.
Шарлот Ъндърхил, вицепрезидент по финансите и отговаряща също така за компютърния център, им каза:
— Всичките дванадесет хиляди въпросника ще бъдат изпратени по адресите още тази вечер.
— Единадесет хиляди деветстотин деветдесет и девет от въпросниците изобщо не ни интересуват. Важен е само един, който се надяваме да получим.
— Ако знаехте кой, щяхме да спестим доста средства — подчерта Шарлот Ъндърхил.
— Ако го знаехме, скъпа Шарлот, изобщо нямаше да бъдем тук.
Тримата отидоха до един от лазерните принтери, който бълваше готови за изпращане въпросници, които трябваше да бъдат сложени в пликове с прозорчета.
Най-отгоре на страницата пишеше следното:
„ПОТРЕБИТЕЛСКИ ВЪПРОСНИК
Ще сме особено благодарни за вашите отговори, с помощта на които възнамеряваме да повишим качеството на нашите услуги.“
Следваха името и адресът, отделени от самите въпроси с перфорирана линия. Под нея имаше инструкции:
ЗА ДА БЪДЕ ЗАПАЗЕНА ВАШАТА АНОНИМНОСТ, ОТКЪСНЕТЕ ГОРНАТА ЧАСТ НА ТОЗИ ФОРМУЛЯР
НЕ СЕ ИЗИСКВА НИТО ПОДПИС, НИТО НЯКАКВА ДРУГА ИДЕНТИФИКАЦИЯ!
БЛАГОДАРИМ ВИ!
Към всеки въпросник имаше и съответен плик, в който да се сложи отговорът.
— Когато получим отговорите, как ще ги разпознаваме? — попита Оскар О’Браян.
— Когато е ясно, кой от въпросниците трябва да се идентифицира, той ще бъде вкаран в компютъра заедно със секретен код, известен само на мен и на старшия програмист. Компютърът веднага ще ви каже името и адреса, където е бил изпратен този въпросник.
11
Рут Голдман беше В Ню Йорк.
Тя беше отишла на първия курс лечение в института Слоун-Кетъринг и щеше да отсъства две седмици.
Решението бе взето от доктор Левин, след като обсъди резултатите от изследванията на Рут с лекарите от Ню Йорк. Той повика Рут и Ним и им каза:
— Не мога да ви обещая нищо, за такива неща обещания не се дават. Но ще кажа, че и аз, и хората от Слоун-Кетъринг сме умерено оптимистични.
Вчера сутринта Ним бе закарал Рут на аерогарата.
— Обичам те — каза той точно преди последното повикване. — Ще ми липсваш и през цялото време ще правя всичко, което би могло да се сметне за молитва.
Тя се засмя и още веднъж го целуна.
— Странното е, че независимо от всичките тези неща никога не съм била по-щастлива.
Лия и Бенджи отново щяха да бъдат при родителите на Рут. И тъй като отношенията на Ним с Нюбергерови бяха станали по-сърдечни, той каза, че ще минава често за вечеря, за да бъде с децата.
През този период Ним също така бе решил да изпълни едно свое обещание към Карен и да я заведе на концерт.
Когато Ним отиде да вземе Карен от апартамента й, тя вече бе готова. Роклята й беше тъмночервена и много й отиваше. Единственото й бижу бе наниз перли. Дългата й руса коса падаше дивно по раменете й, ръцете й бяха с изискан маникюр.
Докато се целунаха, Ним усети, че желанието му към Карен отново се пробужда. Той дори изпита облекчение, че ще трябва да излязат.
След няколко минути, докато Джоузи освобождаваше някои от кабелите на количката, Карен каза:
— Нимрод, сигурно много неща са ти се струпали. Личи ти.
— Да, случиха се някои неща — каза й Ним. — Но нека ги забравим. Тази вечер съществуваме само ти, аз и музиката.
— И аз — каза Джоузи, която изгледа Ним приятелски. Той явно беше един от нейните любимци — Но аз само ще ви закарам. Така че, ако вие, мистър Голдман, свалите Карен, аз ще отида и ще докарам Хъмпърдинк.