Ним се усмихна:
— А, Хъмпърдинк! Как е твоето микробусче, Карен?
— То е добре. Това, за което се безпокоя, е баща ми.
— Какво се е случило?
Тя само поклати глава.
— Остави това. Може би ще ти кажа по-късно.
След малко те вече бяха пред асансьора и когато отвориха вратата, за да влязат вътре, видяха, че има и още двама пътници — момченце и момиченце на около осем-девет години. Те широко се усмихнаха и казаха:
— Здрасти, Карен!
— Здравейте Филип и Уенди — каза Карен. — Вие излизате ли?
Момчето отговори:
— Не, само слизаме долу да си поиграем.
То погледна Ним и попита:
— А той кой е?
— Приятел. Казва се мистър Голдман.
Карен се обърна към Ним:
— Това са мои съседи и приятели.
В този момент асансьорът стигна до първия етаж.
— Карен — попита момченцето, — мога ли да те пипна по ръката?
— Разбира се.
Той я докосна нежно с върха на пръстите си и после я попита:
— Усещаш ли?
— Да, Филип. Ти имаш много нежни ръце.
На момченцето явно му стана приятно.
За да не остане по-назад, момиченцето също попита:
— Карен, искаш ли да ти преместя краката?
— Амиии… добре.
С особено внимание и явно знаейки какво се изисква от нея, момиченцето внимателно повдигна левия крак на Карен и го премести върху десния.
— Благодаря ти, Уенди.
В преддверието децата им казаха довиждане и се затичаха навън.
— Всичко това беше толкова хубаво — каза Ним.
— Зная — усмихна се Карен. — Децата са толкова естествени. Те нямат скрупули и не се страхуват така, както възрастните. Когато за първи път се нанесох в този апартамент, децата често ме питаха за неща като: „Какво ти е?“ „Не можеш ли да ходиш?“, докато родителите смутено ги отвеждаха настрани и им казваха да мълчат. Доста време мина, докато ги убедя, че нямам нищо против подобни въпроси и дори ги насърчавам. Но и сега има възрастни, които се чувстват неловко, когато ме срещат.
Пред централния вход на кооперацията Джоузи вече ги чакаше с микробусчето, боядисано в светлозелен цвят. Страничната му врата бе отворена и Карен се придвижи с количката си така, че да е точно срещу вратата.
— Сега ще видиш това, което мистър Паулсен направи, за да ми помага да се качвам в Хъмпърдинк — каза Карен.
В този момент Джоузи изваждаше две метални плоскости с ширината на колелата на количката на Карен, които закрепи за пода на микробусчето и ги спусна навън, за да могат да бъдат използвани като рампа.
След това тя извади една метална кука, съединена със стоманено въже, което пък от своя страна бе прикрепено към един електромотор. Куката бе закачена за една метална халка на количката на Карен. Джоузи натисна копчето на електромотора и само след миг Карен вече беше в микробусчето. Там Джоузи обърна количката и я фиксира със специални болтове, за да не мърда по време на движение.
Джоузи се обърна към Ним:
— Вие ще се возите отпред с шофьора, мистър Голдман.
Джоузи беше доста добър шофьор и Ним дори успя да се разтовари по пътя до Двореца на изкуствата, където щеше да се състои концертът. В момента, в който креслото на Карен вече беше на земята, към тях се приближи униформен служител, който ги упъти към страничния вход и асансьора, с помощта на който стигнаха до един от балконите. Местата им бяха на първия ред в една от ложите. Специална подвижна рампа бе сложена, за да улесни движението на количката на Карен. Явно беше, че дворецът на изкуството бе подготвен и за подобни посетители.
Когато седнаха на местата си и Карен се огледа наоколо, тя погледна Ним и го попита:
— Ним, сякаш сме специални гости. Как го направи?
— Е, компанията все още има някакво влияние тук и там.
Местата бяха уредени със съдействието на Тереза Ван Бърен. Когато Ним й предложи да плати билетите, тя му каза:
— Забрави го! На изпълнителните директори са им останали съвсем малко привилегии, тъй че възползвай се, докато ги има!
Ним подаде на Карен програмата, но тя само поклати глава:
— Обожавам да слушам музика, но винаги съм си мислела, че програмите се пишат от хора, които искат да изтъкнат само колко са умни и нищо повече.
Ним се усмихна и каза:
— Напълно съм съгласен с тебе.
Докато осветлението постепенно угасваше и диригентът се отправяше към пулта под звука на аплодисментите, Карен каза тихо:
— Ним, нещата между нас вече не са същите, нали?
Той не беше подготвен към толкова директен въпрос, но така или иначе музиката започна, преди да отговори каквото и да било.