Във връзка със създалата се обстановка се разработваше програма в национален мащаб: продажбите на гориво вече бяха ограничени, подготвена бе и купонна система, ако се наложеше. Засега ограниченията за закупуване на бензин бяха единствено от петък вечерта до понеделник сутринта. В същото време бяха отменени някои по-мащабни спортни събития, които събираха повече хора. Целта беше да се ограничат пътуванията с автомобили По-нататък се планираше закриването на театрите и кината.
На всички електрически централи, работещи с промишлено гориво, бе наредено през определени периоди от време да намаляват волтажа с около пет процента.
Електроцентралите от вътрешността на страната, използващи въглища, трябваше да се опитат да пренасочват част от електроенергията към източните и западните щати, които щяха да бъдат най-силно засегнати от нефтеното ембарго.
В много от районите училищата бяха затворени поради големите разходи на електроенергия за отопление и осветление.
Ним осъзнаваше сериозността на положението, както и мнозина от служителите на електрическите компании. Но на обществеността не й беше ясно какво ставаше, или просто хората не искаха да го проумеят.
Наред с непосредствените си задачи по планирането Ним като говорител на компанията беше длъжен да информира населението за положението и перспективите.
Тези две задължения доста го натоварваха, затова той каза на Тереза Ван Бърен:
— Е, добре, аз ще се заема с по-сериозните неща, но ти би трябвало да се справиш сама с твоите хора с по-дребните проблеми.
Тогава тя се съгласи.
Още на следващия ден Тереза Ван Бърен дойде в кабинета на Ним.
— Ним, има едно телевизионно предаване, казва се „Обедна почивка“.
— Може би няма да ми повярваш, Тес, но аз никога не го гледам.
— Е, не бива с лека ръка да се отказваме от дневните предавания по телевизията. Все пак тази програма се следи от милиони домакини, пък и утре те биха искали да дадат някои разяснения в предаването за енергийната криза.
— Предполагам, че човекът, който трябва да им даде тези обяснения, ще трябва да съм аз.
— Естествено, кой би могъл да го направи по-добре?
Ним се усмихна и каза:
— Добре, Тес. Но поне постарай се да ми уредиш да не ми губят времето. Нали знаеш, че там те викат час по-рано и после чакаш ли чакаш…
— Ще дойда с теб, Ним, и ще уредя всичко. Не се безпокой.
Обещанието обаче не можа да се сбъдне.
Ним и Тереза Ван Бърен бяха в студиото в дванадесет без десет. Посрещна ги една млада жена, която каза:
— Мистър Голдман, вие сте последен, в един без десет.
Тереза Ван Бърен се опита да протестира:
— Но на мен ми бе обещано, че мистър Голдман ще бъде пръв. Той е един от директорите на компанията и времето му е доста ценно, особено в момент като този.
— Да, зная. Но режисьорът промени схемата. Стори му се, че темата е доста депресираща за началото на предаването.
— Тя трябва да е депресираща — каза Ним.
— Е, ако е депресираща, те просто ще изгасят телевизорите си — каза твърдо младата жена. — Все пак, ако искате, елате в студиото, за да слушате изказванията преди вас.
Ван Бърен погледна Ним и само разтвори ръце.
Ним само си помисли колко работа би могъл да свърши за този един час, но все пак каза:
— Е, добре.
Студиото бе приятно аранжирано и ярко осветено. В централната му част на един оранжев диван седяха двамата водещи — Джери и Джийн, приятни, млади, хубави хора. Трите телевизионни камери бяха разположени в полукръг.
Първите десет минути на предаването бяха посветени на танцуващата мечка от един пътуващ цирк. След това в студиото се появи една седемдесетгодишна баба, дошла от Чикаго с ролкови кънки.
— Износих цели пет чифта — похвали се тя. — Щях да дойда обаче много по-бързо, ако полицията не ми забраняваше да пътувам по магистралите.
Събеседникът преди Ним беше „домашния доктор“. По повод на това асистентката сподели:
— Той участва всеки ден и е страхотно популярен. За вас е много добре, че сте непосредствено след него. Така ще ви чуят повече хора.
Докторът, около петдесетгодишен мъж с посребрени коси и достолепен вид, действително бе голям познавач на телевизионната аудитория: той знаеше прекрасно кога трябва да се усмихне обезоръжаващо и кога покровителствено. Явно беше доста добър актьор.
Ним го слушаше с определен интерес.
— … Мнозина се тревожат, без да има причина… Първият ми съвет е в никакъв случай да не вземате разхлабителни… Болшинството от вас само си въобразяват, че имат запек… Имайте търпение и оставете всичко на природата…