Доколкото можа, тя му обясни за серията нещастни съвпадения, които бяха довели до смъртта на Карен. Ним тъкмо започна да изказва мислите си, които го вълнуваха по пътя, когато Синтия го спря.
— Не си прав, Ним! Каквото и да сме направили ние, от доста време насам никой не бе правил за Карен толкова, колкото направи ти. Тя не би искала да се чувствуваш по този начин и да се самообвиняваш. Почакай. Имам нещо за теб.
Синтия влезе в апартамента и скоро се върна с един машинописен лист в ръка.
— Намерих го на пишещата машина на Карен. Вероятно го е писала преди… преди… — гласът на Синтия и изневери и тя не можа да продължи.
— Благодаря ти — каза Ним. — Мога ли да помогна с нещо?
Синтия поклати глава.
— В момента не.
Когато той тръгна да си ходи, тя го попита:
— Ще те видя ли отново, Ним?
Той спря. Поканата и бе съвсем лична, каквато беше и предишния път.
— Синтия, какво да ти кажа… просто не знам.
Нещото, което го тревожеше, беше, че той желаеше Синтия, която бе нежна и хубава и му предлагаше любов и топлина. Желаеше я независимо от това, че обичаше Рут и че взаимоотношенията им бяха отлични.
— Ако имаш нужда от мен, Нимрод — каза Синтия, — знаеш как да ме намериш.
Ним кимна и се упъти към асансьора.
В колата, на път за GSP & L, Ним извади от джоба си сгънатия лист със стиховете на Карен. Той го погледна.
Какво носеше в себе си искрицата? И коя бе мисълта на Карен, която той никога нямаше да разбере?
20
Когато Ним се Върна, Вики вече си беше отишла, но походното му легло беше приготвено, както той бе поръчал.
Мислите за Карен все още го преследваха. Независимо от думите на Синтия, чувството за вина не го напускаше. Вината бе не само негова лична, но и на компанията, която не бе спазила своите ангажименти спрямо хората, които разчитаха на нея. Ним беше сигурен, че ако спиранията на тока продължат, ще има и други нещастни случаи…
Дали някога щеше да успее да се освободи от чувството си за вина за случилото се? Някога, може би.
На Ним му се искаше да поговори с някого, да му се разкрие. На Рут не беше казал нищо за Карен, а и сега вече беше късно.
Ним зарови лице в дланите си и остана така за няколко мига. Той реши, че трябва да се концентрира и да се заеме с нещо, иначе напрежението щеше да го убие.
След десетина минути позвъня телефонът. Ним го вдигна, чу гласа на Тереза Ван Бърен:
— Ним, сигурно си решил, че за днес си приключил с пресата, нали?
— Е, мина ми нещо подобно през ум — отговори и Ним.
Тереза Ван Бърен се засмя и каза:
— Хората от пресата обаче не спят. Тук има двама души, които искат да те видят, Ним. Единият от тях иска някакви подробности около предстоящите спирания на тока, а другият човек е Нанси Молино.
Ним въздъхна. Понякога му се искаше Пол Шърмън Йейл да не си беше подавал оставката.
— Добре. Доведи ги.
Когато Ним накратко даде сведенията на човека от телеграфната агенция и той си тръгна, в стаята влезе Нанси Молино.
Както винаги, тя бе безупречно облечена. Роклята и бе с коралов цвят и подчертаваше превъзходната и фигура.
Тя седна срещу Ним и кръстоса изящните си крака. Ним ги погледна за миг, а после отмести поглед.
— Здравей! — каза и Ним. — Какво мога да направя за теб?
Тя извади от чантата си едно фотокопие на телетайп и го подаде на Ним, като каза:
— Този материал ще излезе в утрешните вестници. Ние бихме искали да го публикуваме с твой коментар.
Ним внимателно прочете информацията. Тя гласеше:
„Вашингтон 3 май. В стремежа си да разрешат петролната криза представителите на правителството решиха да пуснат в обръщение нова парична единица, която ще бъде известна под името «нов долар» Той ще бъде гарантиран със златните запаси на страната и ще се равнява на десет нормални долара.
Страните от ОПЕК ще бъдат призовани да приемат плащане с новата парична единица.
Първоначалната реакция на страните — производителки на петрол, е била положителна, но говорителят на ОПЕК, шейх Ахмед Мусаед, изтъкна, че от САЩ ще бъде поискано да се направи оценка на златните запаси от независима комисия, преди да се сключи новото споразумение, тъй като съществуват подозрения, че запасите са по-малки от официално обявените.“