Председателят на комисията вметна:
— Но вероятно и в природата нещата могат донякъде да се приспособяват към обстоятелствата?
— Действително е така. Но ние надхвърлихме разумните граници.
Докато траеше изказването на председателката на клуб „Секвоя“, в залата цареше пълна тишина. Никой не смееше да помръдне в очакване на следващите й думи.
— Ако действително този ужасяващ проект бъде одобрен и бъдат унищожени споменатите видове, не е далеч денят, в който един индустриален проект ще натежи на везните повече от последните на земята нарциси…
Заключителните й думи предизвикаха бурни ръкопляскания в залата. Ним обаче си помисли, че от положението си на учен Лаура използва ненаучен емоционален подход, за да въздейства върху общественото мнение.
Последващите въпроси на Оскар О’Браян не успяха да разклатят тезата на клуб „Секвоя“, дори напротив, някои нейни отговори подсилиха въздействието на предишните й изявления.
Дейвид Бърдсонг отказа да задава въпроси на Лаура Бо Кармайкъл, като заяви помпозно:
— „Светлина и енергия за хората“ изцяло подкрепя възгледите на клуб „Секвоя“, толкова добре изразени от мисис Кармайкъл.
Свидетелските показания продължаваха, но малко преди да свършат. Оскар О’Браян предупреди Ним:
— Готви се. Ние сме следващите.
13
Ним се чувстваше доста изтощен, а перспективата за предстоящите въпроси съвсем го довършваше.
Дори и през нощта той не можа да мигне, а когато задрямваше, сънуваше, че се намира в някаква килия, заобиколен от Дейвид Бърдсонг, Родерик Причет и Лаура Бо Кармайкъл. Той се опитваше да извика, но от гърлото му не излизаше нито звук.
В момента Ним отново беше на свидетелското място.
Оскар О’Браян започна с въпросите:
— Колко акции от GSP & L притежавате?
— Сто и тридесет.
— Каква е тяхната настояща стойност?
— Според сутрешните сведения две хиляди сто и шестдесет долара.
— Тоест твърдението, че вие бихте спечелили от проекта в Турнипа, е…
— Смешно и обидно предположение! — рязко каза Ним, още преди въпросът да бъде завършен. Той лично бе помолил О’Браян да включи този въпрос, за да може да бъде отразен в пресата, както бяха отразени и безпочвените обвинения на Бърдсонг.
— Сега нека се върнем към въпроса за опазването на околната среда. В своя отговор мисис Кармайкъл подчерта, че…
Идеята за повторното свидетелстване бе да се противопоставят свидетелите, защитаващи различни позиции, и да се изчистят моментите, които можеха да бъдат сметнати за предумишлени, погрешни или неточни. Докато отговаряше на въпросите на О’Браян, Ним се чудеше дали всичко това би могло да има някакъв ефект.
О’Браян приключи за по-малко от половин час. Той бе последван от Холиуок, адвоката на комисията, и от Родерик Причет, с които Ним нямаше някакви особени проблеми.
Оставаше само Бърдсонг.
— Тези ваши акции, мистър Голдман, казахте, че струват около две хиляди долара, нали? — попита Бърдсонг, като същевременно за всеки случай хвърли един поглед върху записките си.
— Да, точно така.
— Начинът, по който го съобщихте пред мен и пред всички останали — показваше, че за вас тези пари са нищо. Е, за някой като вас, който е свикнал да борави с милиони и да се вози на хеликоптери…
Председателят на комисията го прекъсна:
— Това въпрос ли е, мистър Бърдсонг? Ако е такъв, моля ви, задайте го по същество.
— Разбира се, сър! Само дето този Голдман направо ми лази по нервите, като се мисли за голяма работа, а пък не иска да разбере какво значат тези пари за обикновените хора…
Председателят на комисията почука рязко с чукчето си по масата и каза:
— Продължавайте по същество, моля!
Бърдсонг отново се усмихна, тъй като беше почти убеден, че колкото и забележки да му правят, шансовете да бъде изведен от залата са почти нищожни. Той отново се обърна към Ним.
— Е, въпросът ми е следният. Не сте ли се замисляли, че тези две хиляди долара, за които говорихте с такова пренебрежение, за обикновените хора са цяло състояние, за тези хора, които ще трябва да финансират проекта Турнипа със скромните си средства?
— На първо място не съм говорил за тези пари с пренебрежение, както и много добре ми е ясно, какво значат те за хората И на второ място трябва да заявя, че за мен тези пари също са от голямо значение.
— Щом като означават толкова много за вас, сигурно бихте искали да ги удвоите?
— Може би, но по дяволите, какво осъдително има в това?
— Аз задавам въпросите тук — усмихна се злобно Бърдсонг. Тоест, признавате, че искате да си удвоите парите и това ще стане още по-лесно, ако се осъществи проектът Турнипа, нали? Той само махна с ръка. — Няма нужда да отговаряте. Ние сами ще си направим изводите.