Колата бавно се приближаваше към подстанцията. Георгос си помисли, че шансовете им да не бъдат открити бяха доста добри. Притесняваше го само фактът, че до експлозията оставаха само осем минути.
Колата спря само на няколко метра от Георгос и Ивет. От нея слезе един мъж в униформата на охраната на GSP & L, който носеше в ръката си фенерче със силен лъч. Той го насочи към оградата на подстанцията и тръгна да я обикаля. В този момент Георгос различи, че в колата имаше и един шофьор.
Внезапно първият се спря и насочи лъча надолу. Явно беше видял отвора в оградата. Той се провикна:
— Хей, Джейк! Обади се в централата! Бързо! Тук има нещо, което не ми харесва!
Георгос знаеше, че значение можеха да имат и секундите и че това, което щеше да направи, беше неизбежно. Той скочи на крака, като междувременно извади от пояса си ловджийски нож, който винаги носеше със себе си. Той почти беше стигнал до колата и вече протягаше ръка да отвори вратата. Вътре седеше един възрастен мъж с прошарена коса, който говореше по радиостанцията.
Георгос се хвърли върху него, измъкна го от колата, обърна го към себе си с едно движение и заби ножа дълбоко в гърдите му. Жертвата не успя дори да извика и с предсмъртен хрип се свлече на земята. Георгос извади ножа и потърси пистолета, който бе видял на кръста на мъжа от охраната. Той сграбчи оръжието, провери дали е зареден и махна предпазителя.
В този момент явно другият беше чул нещо подозрително и се бе запътил към колата.
— Джейк, какво става? Добре ли си?
Той беше извадил пистолета си, но не успя да го използва. Георгос го изчака да се приближи още няколко метра и стреля три пъти.
Георгос нямаше дори време да погледне часовника си. Той сграбчи Ивет и двамата се затичаха по хълма. Експлозията избухна, когато те бяха преодолели една трета от пътя си. Когато те вдигнаха глави от земята след взривовете, Георгос забеляза, че нещо беше различно. — Той беше изпълнил мисията си! Целият квартал беше тъмен.
Само минути по-късно те стигнаха до колата и се насочиха към града, оставяйки зад себе си Милфийлд.
3
— Когато спряха тока — каза Карен Слоун, — ние с Джоузи и Хъмпърдинк пътувахме към къщи.
— Кой е този Хъмпърдинк? — Ним изглеждаше изненадан.
Карен го дари с една от най-лъчезарните си усмивки.
— Хъмпърдинк е прекрасното ми микробусче. Толкова го обичам, че не мога просто да го наричам „микробусче“, затова му дадох име.
Те бяха седнали в гостната на Карен. След неколкократно отлагане поради служебната му заетост Ним бе приел поканата на Карен да вечерят заедно. Джоузи в момента беше в кухнята и приготвяше вечерята.
— Що се отнася до момента, в който спряха тока — продължи Карен, — ние таман се връщахме от кино, когато изведнъж всичките лампи изгаснаха. Знаеш ли, сега, когато имам Хъмпърдинк, мога да правя толкова неща. Например да ходя на кино, където има специални места за колички.
— Токът изгасна на площ близо петдесет квадратни километра… — каза Ним с въздишка.
— Ние тогава не знаехме това и Джоузи ме закара право в болницата Редууд Гроув, където се обръщам, когато имам проблеми. Те имаха генератор и аз останах там три дни, докато положението се нормализира.
— Аз всъщност знам за това. Когато спряха тока, аз се обадих в апартамента ти и тъй като никой не ми отговори, аз се обадих в болницата, която беше отбелязана на твоя картон. Те ми потвърдиха, че си там и аз престанах да се притеснявам.
— Беше ужасно! Не спирането на тока, а това, че са убили двама души.
— Да, наистина. И двамата бяха пенсионери, към които се обръщахме за помощ, тъй като нямахме квалифицирана охрана. За съжаление, впоследствие се оказа, че са нямали опит с по-сериозни нарушители, да не говорим за убийци.
— Още ли не са ги хванали?
Ним поклати глава.
— Това са хора, които ние и полицията преследваме от дълго време. Най-лошото е, че нямаме никакво понятие кои са и откъде действат.
— Не са ли организация — „Приятели на свободата“?
— Да, така е. Но полицията смята, че групата им се състои от не повече от десет-дванадесет души, водени от един организатор. Всичките досегашни инциденти си приличат. Който и да е, този човек определено е маниак.