Ним говореше разпалено. Последната експлозия беше причинила далеч повече щети от всички предшестващи. Спирането на тока беше засегнало изключително голям район и бе продължило от три дни до цяла седмица.
Повредите бяха поправени с неимоверните усилия на целия персонал на GSP & L, като някои от трансформаторите бяха взети назаем от други компании. И независимо от всичко това GSP & L отново бе критикувана, че не е могла да опази инсталациите си.
Депресиращ бе и фактът, че полицията отново нямаше никакви нишки. Разбира се, съществуваше още един запис на глас, идентичен с предходните касети, няколко влакна от плат, намерени на оградната мрежа, и съсирена кръв, която не се идентифицираше с тази на убитите. Но както сподели пред Ним един висш служител от полицията в момент на откровеност:
— Тези улики могат да бъдат полезни само когато имаш някого предвид. А ние в момента сме почти на същото място, откъдето започнахме.
— Нимрод — прекъсна мислите му гласът на Карен, — не сме се виждали почти два месеца. Липсваше ми.
— Съжалявам. Наистина.
Когато вече беше тук, Ним се чудеше как не беше идвал толкова продължително време. Карен беше красива както винаги и когато я целуна за добър ден, устните й бяха също толкова нежни, както преди. Сякаш една дупка в пространството и времето се затвори.
Имаше и друго нещо: в компанията на Карен, Ним се чувстваше много спокоен, което с други хора рядко му се удаваше.
— Сигурно за теб това са били трудни месеци — каза Карен. — Знам, понеже следях пресата и предаванията по телевизията.
Ним се намръщи:
— Обсъждането на проекта Турнипа. Казват, че съм се изложил.
Карен рязко го прекъсна:
— Нито един от двама ни не го вярва. Това, което каза, беше разумно, но вестниците почти не го отразиха.
В този момент влезе Джоузи, като носеше една табла в ръце.
Тя каза:
— Дами и господа, вечерята е сервирана!
Храната беше проста, но вкусна. В допълнение към вечерята Ним беше донесъл едно изключително вино. Както и предишния път, той хранеше Карен и между тях отново се появи онова чувство на интимност и споделеност.
Само веднъж или два пъти той изпита угризения за причината, която бе изтъкнал пред Рут за забавянето си — делова вечеря на GSP & L. Но в същото време той разбираше, че случаят беше много по-различен от онези, в които бе лъгал Рут. Може би тя и днес не му беше повярвала, но с нищо не се издаде. За да се оправдае окончателно, Ним направи простата сметка, че за изминалия месец не се беше прибрал вкъщи за вечеря един-единствен път, но тогава действително бе останал да работи до късно.
Разговорът на Карен и Ним течеше леко и свободно. Джоузи вече бе донесла кафето, когато разговорът отново се завъртя около микробуса на Карен, Хъмпърдинк.
— Не ти обясних всъщност, че аз не притежавам Хъмпърдинк. Не мога да си го позволя. Регистриран е на името на баща ми, а аз само го ползвам — каза Карен.
Причината беше в застраховката.
— Застраховките за хора с недъзи са безбожни, дори ако аз никога не карам микробусчето. Затова всичко е на името на татко.
Тя продължи.
— Освен за застраховката много се притеснявам за парите, които татко взе назаем, за да плати Хъмпърдинк. Неговата банка му отказа, затова той отиде другаде, където обаче и лихвата е по-висока. Знам, че ще му е трудно да изплати дълга си, защото бизнесът му не върви добре, пък и на мен често се налага да помагат със средства. Но те казаха да не се притеснявам.
Ним каза замислено:
— Трябва да видим какво може да се направи… Аз мога да внеса някаква сума, пък евентуално и компанията…
Карен рязко го прекъсна:
— Не, в никакъв случай! Ним, аз ценя твърде много нашето приятелство, но никога няма да взема пари от теб. Освен това ти вече достатъчно ни помогна с Хъмпърдинк. Аз съм горд и независим човек. Надявам се, че ме разбираш.
— Да. Разбирам те и те уважавам за това.
— Чудесно! Уважението е едно от най-важните неща. Сега, скъпи Ним, мога ли да те попитам нещо направо?
— Каквото искаш, Карен.
— Можем ли някой ден да излезем, да отидем на концерт например?
Ним се поколеба само миг.
— Защо не?
Лицето на Карен се озари от усмивка и тя каза с ентусиазъм:
— Само трябва да ми кажеш кога си свободен и аз ще уредя въпроса. О, толкова съм щастлива!
Под влияние на импулса тя му каза:
— Целуни ме още веднъж, Нимрод!
Ним се доближи до нея, като зарови пръсти в дългата й руса коса. Той беше възбуден както емоционално, така и сексуално. Помисли си, колко обещания можеха да крият следващите няколко минути, ако Карен беше както всички. След това той се отърси от тази мисъл и се отдели от устните на Карен. Той отново я погали по косата и се върна на мястото си.