— Ако знаех как, бих замъркала — каза Карен.
Ним чу дискретно кашляне, обърна се и видя Джоузи, застанала до вратата. Тя се беше преоблякла в кафява вълнена рокля. Ним си помисли, колко ли дълго Джоузи стоеше там…
— О, Джоузи — каза Карен, — вече си готова!
Тя се обърна към Ним и му каза:
— Днес Джоузи посещава семейството си.
— Да, готова съм. Но няма ли да ви сложа да легнете, преди да си тръгна?
— Да, може би — каза Карен и малко се изчерви. — Или пък да помоля мистър Голдман, ако няма нищо против…
Той каза:
— Само трябва да ми обясните какво да правя.
— Щом е така, всичко е наред — каза Джоузи. — Аз тръгвам, лека нощ.
След няколко секунди те чуха как външната врата се затвори.
Когато Карен заговори, в гласа й се чувстваха нервни нотки:
— Джоузи ще се върне чак утре сутринта. Обикновено идва една друга жена, но тя в момента е болна и затова ще дойде сестра ми Синтия. — Тя погледна часовника — Синтия ще дойде след час и половина. Можеш ли да останеш дотогава?
— Разбира се.
— Ако не можеш, ще помоля портиера Джимини.
Ним каза твърдо:
— За какво ти е Джимини! Нали съм тук и оставам!
— Много се радвам — Карен се усмихна. — Има още малко вино. Ще допием ли бутилката?
— Чудесна идея.
Ним отиде в кухнята, взе чаши и бутилката. Като раздели виното по равно, той поднесе на Карен едната чаша и й помогна да отпие една глътка.
— Чувствам се чудесно! — каза тя. — И виното помогна, но не е само това.
Ним се наведе над Карен и отново я целуна. Тя му отговори също така пламенно както друг път, само че сега целувката беше по-продължителна.
— Нимрод — прошепна тя.
— Да, Карен.
— Мисля, че съм готова да си легна.
Ним усети как сърцето му заби по-силно.
— Кажи ми какво да направя.
— Първо извади от контакта кабела на количката ми.
Ним отиде от задната страна на количката и я освободи. На лицето на Карен се изписа палава усмивка:
— Следвай ме!
С помощта на системата, задвижвана с вдухване, количката се понесе пъргаво през дневната и стигна в спалнята, където леглото вече беше оправено.
— Сега какво следва? — попита Ним.
— Сега ме вдигаш от количката и ме слагаш върху леглото.
Ним я пренесе, както тя му бе обяснила, а след това под ръководството на Карен й помогна с дихателния апарат. През нощта тя използваше респиратор с малка тръбичка, която държеше в устата си.
— По-късно ще те помоля да сложиш на гърдите ми респиратора, но не сега.
Тя лежеше на леглото с разпилени коси. Ним си помисли, че една подобна гледка би възхитила и самия Ботичели.
Той попита:
— А сега какво да правя?
— Сега, Нимрод… — тя се изчерви леко, — ме съблечи.
Очите на Карен бяха притворени. Ръцете на Ним трепереха и той не беше сигурен дали това, което му се случваше, беше насън или наяве. Беше ли сгрешил, като си мислеше, че чувствата му към Карен биха били само чиста любов, без секс? Но би било ужасно да направи това, като се възползва от безпомощността й. Би ли могъл? Трябваше ли?
Ним беше разкопчал блузата на Карен. Той вдигна ръцете и, за да я съблече. Тя не носеше сутиен Малките й гърди бяха с безупречна форма.
— Погали ме, Нимрод — това беше една молба.
Той плавно я погали по гърдите, а после се наведе и ги целуна.
Карен прошепна:
— Чудесно!
След малко тя му каза:
— Ципът на полата е отляво.
Той я разкопча и я свали.
Докато Карен лежеше гола. Ним продължаваше да бъде разяждан от съмнения.
Той продължи нежно да я милва, като вече знаеше кое най-много й доставя удоволствие.
След малко тя прошепна:
— Искам да ти кажа нещо.
— Слушам те…
— Аз не съм девствена, Ним. Имаше едно момче… тогава бях на петнадесет. Случи се точно преди…
Тя спря да говори и Ним забеляза как очите й се напълниха със сълзи.
— Моля те, Карен, недей!
Тя поклати глава.
— Исках да ти кажа. Исках да знаеш, че не е имало никой друг през тези години.
Ним изчака думите й да се отпечатат в съзнанието му ясно.
— Искаш да кажеш…
— Желая те, Ним. Именно сега…
— Боже мой!
Ним винаги се бе чудил как би се чувствал един мъж, който прави любов с парализирана жена. Дали жената щеше да бъде съвсем пасивна? Дали всичките тези усилия щяха да бъдат от страна на мъжа, без да получава нищо в замяна? И в крайна сметка дали изобщо би било удоволствие?
Отговорите идваха сами по себе си и всичките бяха неочаквани.
Карен му отговаряше, изискваше от него, възбуждаше го и го удовлетворяваше.
Да, в известен смисъл тя беше пасивна. Тялото й, с изключение на главата, беше неподвижно. Но Ним можеше да усети реакцията и през кожата й, през гърдите й от нейните страстни възгласи. Това съвсем не беше подобно да правиш любов с манекен. И удоволствието не беше кратко. То продължаваше, защото нито един от тях не искаше това да свърши…