И след това… още веднъж те се върнаха към нежността, която изпитваха един към друг.
Ним лежеше неподвижно щастливо изтощен. Той размишляваше, какво ли си мисли Карен и дали не съжалява.
Като по телепатия Карен се раздвижи. Тя каза сънено, но щастливо:
— Този ден беше най-щастливият в живота ми.
4
Синтия каза:
— Имах тежък ден и бих пийнала нещо. Тук обикновено се намира скоч. Вие искате ли?
Ним й каза:
— Бройте ме и мене.
Беше изминал един час, откакто беше правил любов с Карен, която вече спеше. Той усещаше, че също има нужда от едно питие.
По-голямата сестра на Карен беше дошла преди двадесет минути и влезе със собствения си ключ. Ним бе приключил с обличането малко преди това.
Тя се представи като Синтия Улуърт. Тя беше както различна от Карен, така и по някои неща двете си приличаха. За разлика от Карен, Синтия беше тъмнокоса, а фигурата й беше приятно закръглена. Както изглеждаше от пръв поглед, Синтия беше силна и волева натура за разлика от Карен, но Ним си помисли, че това до голяма степен може да се дължи на развитието на житейския им път. Общото у двете сестри бе естествената им красота: изписани черти на лицето, добре очертани устни, големи сини очи и безупречна кожа. Вероятно и двете бяха наследили тази красота от майка им, Хенриета, която и сега пазеше следи от някогашната си красота. Ним си спомни, че Синтия трябва да е с три години по-голяма от Карен, тоест беше на четиридесет и две години, но изглеждаше значително по-млада.
По това време Синтия беше намерила уискито и бе приготвила двете питиета. Пестеливите й и енергични движения издаваха, че е свикнала сама да се грижи за себе си. Това си пролича още от мига, в който тя влезе в апартамента, закачи мокрия си шлифер в банята и каза делово на Ним, след като се представи:
— Седнете и се отпуснете. Донесла съм един вестник, а аз в това време ще се погрижа за сестра си.
Тя беше влязла в стаята на Карен, чуха се само някакви шушукания, а когато излезе след петнадесетина минути, Синтия заяви, че Карен вече е заспала.
Сега, докато отпиваше глътка от питието си, тя каза:
— Аз знам какво се е случило тази вечер. Карен ми каза.
Изненадан от прямотата на думите й, Ним само промълви:
— Разбирам.
Синтия само отметна главата си назад и се засмя.
— Уплашихте се, нали! Сигурно сте си помислили, че ще повикам ченгетата и ще ви обвиня в изнасилване!
Ним каза със сериозен тон:
— Не съм убеден, че бих желал или че е необходимо да обсъждаме този въпрос…
— Е, хайде сега!
Синтия продължи да се смее, после внезапно спря и стана сериозна.
— Виж, Нимрод, ако ми позволиш да те наричам така. — Съжалявам, че те накарах да се чувстваш неудобно. Трябва да ти обясня нещо. Карен смята, че си много мил, любящ и нежен мъж, и това, което се е случило тази вечер, за нея е най-хубавото в живота й. Ако се интересуваш от странично мнение, аз изпитвам същите чувства.
Ним се вгледа в нея и за втори път тази вечер видя жена да плаче.
— По дяволите! Съвсем не исках така да се получи! — Синтия избърса сълзите си с една малка носна кърпичка. — Просто съм доволна и щастлива, колкото и самата Карен. Или почти толкова.
Ним явно вече не беше напрегнат. Това, което каза, беше само:
— Просто нямам думи!
— А аз имам да казвам още много неща. Искаш ли да пийнем още по едно?
Без да дочака отговор, тя напълни двете чаши. Когато се върна на мястото си. Синтия продължи, като грижливо подбираше думите си:
— Виж, Нимрод, важното е да разбереш едно нещо: Това, което се е случило тази вечер между вас с Карен, е нещо прекрасно и удивително. Може би не ти е известно, но мнозина гледат на парализираните като на прокажени. Понякога и аз съм била свидетел на подобни сцени, но най-вече Карен… И ето те тебе. Добрия принц от приказките, за когото Карен е просто жена… Боже мой!… Отново се разплаках!
Кърпичката на Синтия явно беше недостатъчна, затова Ним й предложи своята. Тя го погледна с благодарност и продължи:
— Дори и дребните неща, които правиш… Карен ми каза…
Ним каза смутено:
— Виж, аз дойдох да видя Карен съвсем случайно.
— Повечето неща стават случайно.
— И това, което се случи между нас тази вечер… Просто никога не си го бях представял… То просто се случи.
— Разбирам — каза Синтия. — Само искам да ти кажа, че не трябва да съжаляваш или да имаш угризения! Просто няма да е честно.