— Какво става, Хари?
Ванески беше млад и амбициозен. Тялото му беше добре тренирано и за разлика от колегите си се обличаше добре.
Лондон отговори:
— Спешно позвъняване, Борис. Да тръгваме.
Двамата тръгнаха със забързани крачки към входа на сградата.
Преди около двадесет години тази сграда е била модерна и солидна. Точно такава, в каквато би наела помещения брокерска къща или рекламна агенция. Сега обаче следите на времето си личаха и повечето от най-добрите фирми-наематели се бяха преместили в по-нови сгради. Ясно беше като бял ден, че сградата в настоящето и състояние носеше значително по-малки доходи на собствениците си.
Всичко това Хари Лондон беше научил при предишното си разследване.
Близо до входа те видяха един слаб и немощен човек, който подреждаше кофите за боклук. Той ги изгледа за момент и се отправи към тях.
— Мистър Лондон? — без съмнение това беше същият шепот, който бе чул по телефона.
— Вие вероятно сте Ърни, портиерът?
Мъжът поклати глава утвърдително:
— Именно.
— Още ли са тук тези хора?
— Вътре са — каза портиерът и посочи една от металните врати на първия етаж.
— Колко са?
— Слушайте, к’во става с моите мангизи?
— За Бога! — нетърпеливо каза Лондон. — Ще ги получите!
Лейтенант Ванески се намеси:
— Има ли някой друг тук?
— Само аз съм.
— Много добре — каза лейтенантът, като взимаше контрол върху положението.
Той каза на неговия помощник и на Лондон:
— Ще влезем бързо, Хари. Ти влизаш последен. Докато ние сме вътре, ти пази на вратата.
На пазача той нареди:
— Вие чакайте тук.
Той сложи ръка на металната дръжка на вратата и каза:
— Сега!
Вратата се отвори и те се втурнаха вътре.
В помещението работеха трима мъже. По-късно Хари Лондон щеше да напише в отчета си: „Дори и да им бяхме изпратили предварително списък с уликите, които са необходими, нямаше да се справят по-добре.“
Електрическото табло, инсталирано от GSP & L, беше отворено, от него стърчаха изолационни ленти, които трябваше да обвият превключвачите и по този начин да намалят с една трета отчетените разходи на електроенергия. На няколко метра от таблото се виждаше уредът, отчитащ разхода на газ, заедно с допълнителните устройства, които препятстваха правилното отчитане. Необходимите за въпросните операции инструменти бяха разхвърляни наоколо.
Ванески заяви отчетливо:
— Полиция! Не мърдайте и оставете всичко по местата!
В мига, в който чуха шума на отварящата се врата, двама от мъжете се обърнаха по посока на звука. Третият, който в легнало положение работеше върху газоизмервателния уред, само повдигна глава. И тримата бяха облечени в акуратни гащеризони, носещи емблемата на компания, обслужваща електро– и газови установки.
Единият от мъжете, които бяха близо до вратата, беше едър и с фигура на борец. Под навитите му ръкави се показваха мощни мускули. Другият беше съвсем млад, почти момче. На неговото лице веднага се изписа страх.
Обаче високият брадат мъж запази самообладание и дори посегна към един гаечен ключ.
В този момент лейтенант Ванески извади пистолета си и извика:
— Още едно движение и стрелям! Пусни ключа веднага!
Другият детектив също беше извадил оръжието си и на брадатия мъж не му оставаше нищо друго, освен да се подчини.
— Всички до стената! Не мърдай и не предприемай нищо! — извика лейтенант Ванески.
В този момент и третият човек се бе изправил. Той се оказа доста по-възрастен от останалите. В очите му се четеше страх и желание да побегне всеки момент.
След броени минути и тримата бяха с белезници.
— Е, добре, Хари — каза Ванески. — Сега можеш ли да ни обясниш за какво всъщност става дума?
— В момента притежаваме всичките необходими улики за значителна кражба на електроенергия и газ.
— Ще се закълнеш ли за това в съда?
— Естествено. Ще ви дадем за свидетели толкова експерти, колкото са необходими.
— Чудесно.
Ванески се обърна към тримата мъже до стената:
— Не се обръщайте и слушайте внимателно. Вие сте арестувани и аз съм длъжен да ви запозная с вашите права. Не е нужно да давате изявления, но в случай че го направите…
След като привърши обичайното за случая изявление, Ванески направи знак на Браун и Хари Лондон и тихо им каза:
— Трябва да разделим тези пиленца. Като го гледам, момчето сто на сто ще проговори. Браун, обади се по телефона и повикай още една кола.