— Дадено — каза детектив Браун, докато прибираше пистолета си и се запътваше към вратата.
Вратата към стълбището остана отворена и можеше да се чуе шум от забързани стъпки. Хари Лондон и лейтенант Ванески се обърнаха към вратата, но за тяхно облекчение се появи Арт Ромео.
Хари каза на заместника си:
— Този път ги спипахме. Само погледни.
Дребният мъж, който, както обикновено, самият той изглеждаше като представител на подземния свят, се огледа наоколо и тихо подсвирна.
Лейтенант Ванески, който познаваше Арт Ромео още преди той да беше постъпил на работа в GSP & L, му каза:
— Ако това, което виждам, е фотоапарат, снимай и не си губи времето!
— Точно това ще направя, лейтенант — отговори му Ромео, докато нагласяваше светкавицата си.
Докато той изщрака няколко кадъра, пристигнаха още двама полицаи, придружени от детектив Браун.
След малко арестуваните бяха изведени от сградата, като най-младият беше отделно от останалите. Един полицай остана да пази уликите, а останалите поеха към полицейското управление. Ванески каза на Хари Лондон:
— Искам да разпитам момчето лично. Ще те държа в течение.
8
— Ванески, естествено, беше съвсем прав — обясняваше Хари Лондон на Ним Голдман. — Момчето беше само на осемнадесет, току-що завършило търговското училище. Естествено, всичко си призна. И по-нататък Ванески и Браун използваха неговата информация, за да притиснат до стената и другите двама.
Бяха изминали четири дни от случая в сградата „Зако“. Веднага след като се бе върнал, Хари Лондон бе информирал Ним накратко за случая. В настоящия момент те обядваха в стола на GSP & L, предназначен за висшите служители на компанията.
— Продължавай! — каза му Ним. — Кажи ми повече подробности!
Разговорът спря за момент, за да могат и двамата да се насладят на задушеното агнешко, което беше един от специалитетите на заведението.
— Както ми предаде Борис Ванески, едрият висок мъж, Каснер, не е говорил много. Той има полицейско досие, арестуван е неколкократно, но не е осъждан. По-възрастният мъж успял да каже някои интересни неща, преди да се усети. Но вече полицията разполагала с необходимата информация и с камиона им.
— Да, какво стана с камиона? Полицията конфискува ли го?
— Точно така! — Хари Лондон продължаваше да бъде в отлично настроение през последните няколко дни — Камионът беше натоварен дори с повече улики, отколкото открихме на мястото. Имаше електромери, пломби, специални кабели, пригодени за размерите на броячите, вътре имаше каквото ти душа желае. И, естествено, повечето неща бяха крадени. Тези неща в магазина не можеш да ги намериш. Явно тези хора се снабдяват от самата компания и в момента разследваме кой може да е техният съучастник.
— Какво открихте за униформите на компанията, обслужваща електро– и газови установки?
— Много неща. В камиона имаше достатъчно улики, за да поиска лейтенант Ванески ордер за обиск на въпросната компания. Той го получи бързо и полицията им направи посещение, преди изобщо да се усетят.
— Ще ти изстине агнешкото. Много е вкусно — каза Ним.
— Не се и съмнявам. Защо не ме уредиш да си хапвам по-често тук?
— Ако продължаваш с тези удари като миналата седмица, ще ядеш тук, без дори още да си го осъзнал.
Залата за хранене, която беше предназначена за служители от ранга на вицепрезиденти, не се отличаваше с някакво особено обзавеждане или украса, но за сметка на това храната беше наистина фантастична и превъзхождаше с няколко нива това, което се предлагаше в основния стол.
— Да се върна към въпросната компания, казва се „Куейл“. Те имат доста добър законен бизнес. Работят с двадесет и пет камиона. Имат също така и мрежа от изпълнители, на които възлагат работа. Както изглежда в момента, и аз пак ще употребя думите на лейтенант Ванески, явно законният им бизнес служи за прикритие на големите операции по кражба на електроенергия. В помещенията на компанията открихме подобни артикули, както и в камиона от сградата „Зако“.
— Можеш ли да ми обясниш защо една подобна компания, която си има законен бизнес, ще се занимава с кражба на електроенергия?
Хари Лондон само повдигна рамене:
— Най-вероятна е тривиалната причина: парите. Както и в други подобни компании бизнесът замира поради високите цени. А ако услугите им са нелегални, те могат да искат пет и шест пъти по-високи такси. И организациите, в случая наемателите на сградата „Зако“, са още по-склонни да приемат услугите им, понеже техните икономии ще бъдат още по-големи. Има още един важен момент, Ним. Това е, че досега всичко това им се е разминавало.