Криле погалиха въздуха. Черните сенки се снишиха. Хванати за ръце, Тайи и Себастиян идваха по алеята. Техните животни се суетяха около краката им, литваха. Тайи отпъди едното от ръката си и то изскимтя. Две от тях се сбиха за място на рамото на Себастиян. Едното се предаде, а удовлетвореният звяр прибра крилете си, като погали с тях русата глава на ориенталеца.
— Хей — проскърца Мишока. — На кораба ли отивате?
— Да, отиваме.
— Почакайте малко. Какво означава ван Рей за вас? Познавате ли го?
Себастиян се усмихна, а Тайи го стрелна нежно със сивите си очи.
— Ние от Федерация Плеяди сме — отговори Тайи. — Аз и тези зверове родени в Дим, Мъртвата сестра, стадо и господар сме.
— Дим, Мъртвата сестра ли?
— Плеяди в древни времена са наричани Седемте сестри, защото само седем от тях се виждали от Земята — започна да обяснява Катин на учудения Мишок. — Няколко века преди Христа една от видимите звезди се превърнала в Нова и изчезнала. Сега върху повечето от нейните овъглени планети има цели градове. Там все още е достатъчно топло, за да може да се живее, но в общи линии това е всичко.
— Нова ли? — попита Мишока. — А какво ще кажете за ван Рей?
Тайи направи многозначителен жест.
— Всичко. Велика, добра фамилия са.
— Ти познаваш ли го точно този капитан ван Рей? — попита Катин.
Тайи сви рамене.
— А илириона? — попита Мишока. — Какво знаеш за него?
Себастиян се размърда между своите животни. Крилата се издигнаха над него. Косматата му ръка се премести плавно и погали главите.
— Федерация Плеяди такова нещо няма. В системата Драко също няма. — Той се намръщи.
— Че ван Рей е пират, някои твърдят. — Осмели се да каже Тайи.
Себастиян я погледна строго.
— Ван Рей велика и добра фамилия е. Ван Рей добър е. Затова ние с него тръгваме.
Гласът на Тайи прозвуча меко, в съзвучие с нежните й черти:
— Ван Рей добър род е.
Мишока забеляза приближаващия по моста Линсеъс. А десет секунди по-късно видя и Идас.
— Вие двамата сте от Външните колонии, нали?
Близнаците спряха рамо до рамо. Розовите очички блестяха по-ярко от кафявите.
— От Аргос — отвърна бледият близнак.
— Аргос в Табман Б-12 — уточни мургавият.
— Далечните външни колонии — добави Катин.
— Какво знаете за илириона?
Идас се облегна на парапета, помълча, после се повдигна, за да седне.
— Илирион?
Разтвори колена и отпусна възлестите си ръце между тях.
— Ние си имаме илирион във Външните колонии.
Линсеъс седна зад него.
— Тобиас — обади се Линсеъс. — Ние имаме брат Тобиас. — Линсеъс се премести по парапета, за да е по-близо до мургавия Идас. — Ние имаме брат във Външните колонии, който се казва Тобиас. — Той погледна към Идас, а кораловите му очи се премрежиха със сребро. — Във Външните колонии, където има илирион. — Той събра китките си, а пръстите му се разтвориха като цвят на вкаменена лилия.
— Световете във Външните колонии? — възкликна Идас. — Балтус, с неговия лед, кални ями и илирион. Касандра със стъклените пукнатини, големи колкото океаните на Земята с джунглите с неизброими растения, цялата синя, с буйните реки от галений и с илириона. Салиний, прорязан от високите цяла миля пещери и каньони, пълни с убийствен червен мъх и морета с градове-кули, построени върху твърдия кварц на дъното на океана, и илириона…
— Външните колонии са светове на далеч по-млади звезди от тези тук, в Драко и многократно по-млади от плеяди — добави Линсеъс.
— Тобиас е в… един от рудниците за илирион на Табман — поде Идас.
Гласовете им издаваха напрежение, бяха свели погледи и само надничаха един другиму в очите. Когато черните ръце се отвориха, белите се събраха.
— Идас, Линсеъс и Тобиас, ние тримата израснахме сред влажните екваториални скали на Табман, на Аргос под три слънца и един червен спътник…
— …и на Аргос също имаше илирион. Ние бяхме диви. Наричаха ни „диваците“. Две черни и една бяла перла, които се мотаеха и правеха скандали по улиците на Аргос…
— …Тобиас беше черен като Идас. Само аз бях бял в целия град…
— …но въпреки белотата, не по-малко див от Тобиас. И казват, че една нощ, напълно издивели и с мозъци, упоени с блаженство…
— Така се нарича златният прашец, който се събира в калните пукнатини, а при вдишване кара в очите да светят незнайни цветове, в ушите да звучат нови хармонични съзвучия, съзнанието да се отваря…
— …упоени с блаженство, ние сме направили портрет на кмета на Аргос, поставили сме го на летящ механизъм с пружина и сме го пуснали да кръжи над градския площад в съпровод на сатирични строфи за градските големци…