Капитан ван Рей се изправи. Погледна нагоре към екипажа си. Дишаше тежко. Обърна се и започна да се катери по склона.
— Какво стана? — попита Катин, когато всички отново се събраха на моста. — Защо той…?
— Само преди няколко минути говорих с него — обясни ван Рей. — От много години той лети с мен. Но при последното пътуване… ослепя.
Големият капитан. Уплашеният капитан. На колко ли е години — чудеше се Мишока. Преди време го беше оценил на около четирийсет и пет-петдесет. Но това нещастие му добави още десет-петнайсет. Капитанът беше на възраст, но не и стар.
— Точно му казах, че съм уредил всичко да се върне у дома си в Австралия. Обърна се, за да пресече обратно моста и да стигне до пансиона, където му бях запазил стая. Погледнах назад, но на моста го нямаше. — Капитанът огледа всички около себе си. — Да вървим към Рок.
— Мисля, че трябва да уведомите за това патрулите — обади се Катин.
Ван Рей ги поведе към портала на космодрума, където в тъмнината се беше увила стометровата колона на Драко.
— Тук, в началото на моста има телефон…
Ван Рей стрелна Катин с поглед и го прекъсна.
— Искам да се махна от тази скала. Ако се обадим, ще искат всички да останем тук, за да чуят по три пъти версията на всеки един от нас.
— Струва ми се, че можеш да се обадиш от кораба — предложи Катин, — след като излетим.
За момент Мишока отново се усъмни в оценката си за възрастта на капитана.
— Нищо повече не можем да направим за нещастния глупак.
Мишока хвърли притеснен поглед надолу към пропастта и продължи напред с Катин.
Отвъд горещите пукнатини нощта бе студена, а мъглата лежеше върху шапките на флуоресцентните лампи, наобиколили космодрума.
Катин и Мишока вървяха на опашката след групата.
— Само се чудя, какво точно означава илирионът за този красавец? — коментираше тихо Мишока.
Катин изсумтя и пъхна ръцете си под колана. След малко попита:
— Мишок, кажи ми какво имаше предвид, като каза, че всички сетива на стареца били унищожени?
— Когато за последен път се опитали да стигнат до Нова — започна отговора си Мишока, — той твърде дълго е гледал звездите чрез сензорната връзка, поради което всичките му нервни окончания били обгорени. Те не били умъртвени. Те били притиснати и в състояние на постоянна възбуда.
Той сви рамене.
— Разлика няма. Почти.
— О-о — въздъхна Катин и погледна надолу към паважа.
Около тях стърчаха товарните звездолети. Между тях, далеч по-малки, стояха стометровите совалки.
След кратък момент на размисъл Катин проговори:
— Мишок, ти дал ли си си сметка какво можеш да загубиш от това пътуване?
— Да.
— И не се ли страхуваш?
Мишока сграбчи ръката на Катин с тънките си пръсти.
— Дяволски съм изплашен — проскърца гласът му. Отметна глава назад, за да погледне високия си корабен другар. — Знаеш ли? Не ми харесва тая работа с Дан. Страх ме е.
ГЛАВА ТРЕТА
Драко, Тритон, Хел3, 3172
Някой от мачтовите киборги бе надраскал с черен молив „Олга“ на цялата лицева повърхност на излъчвателя.
— Добре — каза Мишока на машината, — ти си Олга.
Бръмчене и присветване, три зелени светлинки и четири червени. Мишока започна досадната проверка на налягането, неговото разпределение и фазовите показания.
За движението на един кораб със скорост по-голяма от тази на светлината се използват изкривяванията на пространството, действителните деформации, които материята създава в самата безкрайност. Да се говори за скоростта на светлината като максимална скорост при движението на даден обект е все едно да се говори за дванайсет — тринайсет мили в час като гранична скорост на един плувец в морето. Но, ако плувецът започне да използва водните течения и вятъра, какъвто е принципът на платноходите, ограничението изчезва. Всеки звезден кораб има седем енергийни крила, които изпълняват ролята на платна. Шест излъчвателя, контролирани от компютри, пронизват платната в нощната тъма. Всеки от мачтовите киборги контролира по един компютър. Капитанът контролира седмия. Енергийните платна се настройват съобразно променливите честоти на стазисните напрежения — по този начин, благодарение на енергията на илириона в неговата сърцевина, корабът сам плавно се изхвърля от дадена плоскост в пространството. Това правеха Олга и нейните побратими. Но контролът върху формата на платната и ъгъла на установката им най-добре се осъществяваше от човешки мозък. Това бе работата на Мишока, разбира се в съответствие със заповедите на капитана. Капитанът също така упражняваше пълен контрол върху уредите, обслужващи енергийните платна.