Изведнъж бащата гръмко се изсмя, което накара всички да обърнат погледи към него.
— Чуйте това! Чуйте само, какво ми говори Лузуна!
Беше сложил ръката си върху рамото на един студент, който бе дошъл с младоженците. Невъздържаността на ван Рей очевидно бе подтикнала младия човек към спор. Бащата го подкани с жест да повтори думите си.
— Казах само, че живеем в епоха, която с икономическите си, политически и технологични промени разруши всички културни традиции.
— Господи — изсмя се жената с посребрените коси, — това ли е всичко?
— Не, не — размаха ръце бащата. — Ние трябва да чуем какво мисли младото поколение. Продължавайте, господине.
— Липсват хранилища на националната или световна солидарност дори на Земята, центъра на Драко. Последните половин дузина поколения стават свидетели на небивало преселение на народите от свят на свят. Това псевдо-интерпланетарно общество, което подмени всички истински традиции, макар и привлекателно, е напълно изпразнено от съдържание и прикрива невероятна плетеница от упадък, схематичност, корупция…
— Наистина, Лузуна — възкликна младата съпруга, — личи си твоята ерудиция. — Тя току-що бе изпила поредното питие по настояване на дамата с посребрените коси — и плагиатство.
(По погледите, които си размениха гостите, дори тримата малчугани, свити в пастта на издялания гущер, разбраха, че с последните си думи Лузуна бе стигнал твърде далеч.)
Майка му прекоси поляната, позлатените й нокти отмятаха назад края на червената рокля. Тя протегна ръце към Лузуна и се усмихна:
— Хайде, нека довършим дисекцията на обществото след вечеря. Приготвили сме съвършено корумпирано манго-банго с нетрадиционно лосо йе мбиджи и упадъчно мпати а нсенго. — За приемите майка му винаги приготвяше старинни сенегалски блюда. — И ако фурната е в ред, ще завършим с едно ужасно псевдо-интерпланетарно тиба йока фламбе.
Студентът се огледа, разбра, че в този момент от него се иска да се усмихне и направи по-доброто, засмя се. Хванала студента под ръка, майката поведе гостите за вечеря.
— Някой ми беше казал, че вие сте спечелил стипендия за Университета на Драко в Сентаури. Трябва да сте много умен. Вие сте землянин, доколкото разбирам по акцента ви. От Сенегал може би? Хм! И аз съм от там. От кой град?
С чувство на облекчение бащата прокара ръка през косата си с цвят на дъбово дърво и последва гостите към павилиона за вечеря, щорите на който бяха спуснати.
Върху каменния език Ръби се обърна към брат си:
— Мисля, че не трябва да правиш това.
— Защо? — попита Принс.
Лорк се обърна и погледна към брата и сестрата. Принс бе взел един камък от пода на драконската паст и го държеше с механичната си ръка. В отсрещния край на поляната бе поставен кафез с бели какаду, които мама бе донесла от Земята след последното й пътуване дотам.
Принс се прицели. Формите от метал и пластмаса се размазаха.
На разстояние четиридесет фута птиците се разхвърчаха из клетката. Едната падна и Лорк видя, дори от толкова далеч, кръв по перата й.
— Точно в тази се бях прицелил — похвали се Принс с усмивка на уста.
— Ей — обади се Лорк, — мама няма да е… — Той отново погледна механичния израстък, прикрепен към рамото на Принс върху изкуствения му крайник. — Я кажи, по-добре ли се целиш с…
— Внимавай! — Принс смръщи черни вежди над тънките рамки на очилата си. — Предупредих те да не се подиграваш на ръката ми, нали? — Ръката се изтегли назад и Лорк чу звука на моторите в китката и лакътя — бръмчене, тракане, щракане и пак бръмчене.
— Той не е виновен, че се е родил така — обади се Ръби. — Не е възпитано да правиш забележки на гостите си. Но Аарон си каза, че всички вие тук сте варвари, нали Принс?
— Да, точно така — той свали ръката си. По високоговорителя в градината се чу глас.
— Деца, къде сте? Елате да вечеряте. Бързо.
Те се смъкнаха долу, излязоха от драконите и прекосиха бамбука.
Лорк си легна, все още възбуден от приема. Палмовите дървета над тавана на детската стая, който от предишната вечер беше останал прозрачен, хвърляха двойна сянка върху леглото му.
— Лорк! — чу се шепот.
— Шшт! По-тихо, Принс.
— Лорк? — тихо се обади някой.
Той дръпна мрежата и седна в леглото. Проблеснаха шарките на пластмасовия под — тигри, слонове и маймуни.
— Какво искате?
— Чухме, че излязоха през портала — Принс стоеше на прага на детската стая по шорти. — Къде отиват?