— Защо?
— Той ще ни заведе да видим родителите си.
Таво се пресегна и взе парите от Принс, изведнъж вдигна вежди, изненадан от сумата.
— Той дава ли ми ги?
— Ако ни заведеш, където трябва — отговори му Лорк.
Таво погъделичка Лорк по корема. Те се разсмяха. Таво сгъна една разписка и я пусна в джоба му. После си поръча още един ром и вкиснато мляко.
— Млякото е за теб. Приятелите ти искат ли?
— Хайде, Таво, ти каза, че ще ни заведеш.
— Тихо — каза миньорът. — Мисля дали изобщо трябва да ходим там горе. Нали знаеш, че утре сутринта трябва да се включа за работа. — Той потупа розетката върху китката си.
Лорк сложи сол и пипер в млякото и го изсърба.
— Аз искам да го опитам — обади се Ръби.
— Мирише ужасно — каза Принс. — Не пий такова нещо. Ще ни заведе ли?
Таво се обърна с жест към собственика на кафенето.
— Много хора ли се качиха тази вечер при Алонза?
— Днес е петък, нали? — отвърна собственикът на въпроса с въпрос.
— Момчето иска да го заведа горе — продължи Таво, — за вечерта.
— Ти ще водиш момчето на ван Рей горе при Алонза? — пурпурночервената по рождение бенка на собственика се сбръчка.
— Родителите му са горе — сви рамене Таво. — Момчето иска да ги заведа. Знаеш ли, той ми нареди да ги заведа. Това ще ми е много по-забавно от седенето тука и мачкането на насекоми.
Той се наведе, завърза езиците на овехтелите си сандали един за друг и ги провеси през врата си.
— Хайде, малък господарю, кажи на едноръкото момче и на момичето да се държат прилично.
Като чу забележката за ръката на Принс, Лорк подскочи.
— Тръгваме.
Но Принс и Ръби не разбраха нищо.
— Тръгваме — обясни им Лорк, — нагоре при Алонза.
— Какво е това при Алонза?
— Това да не е като местата, където Аарон взима онези хубави жени в Пекин?
— Те тук нямат такива неща като в Пекин — обади се Принс. — Тъпо! Те дори си нямат нещо като Париж!
Таво се наведе и хвана ръката на Лорк.
— Не се отделяй от мен. Кажи и на приятелите си да не се отделят от нас.
Ръката на Таво бе потна и мазолеста. Джунглата над тях цъкаше и съскаше.
— Къде отиваме? — попита Принс.
— Да видим мама и татко. — Гласът на Лорк звучеше колебливо. — При Алонза.
Като чу последната дума, Таво се огледа и кимна с глава. Той посочи някъде между дърветата, удвоени от светлината на двата спътника.
— Далеч ли е това, Таво?
Таво само плесна Лорк по врата, хвана го отново за ръката и продължи напред.
На върха на хълма нещата се проясниха: изпод краищата на една шатра се процеждаше светлина. Група мъже се шегуваха и пиеха с една дебела жена, излязла на въздух. Лицето и раменете й бяха влажни. Гърдите й лъщяха, преди да потънат в оранжевата щампа на деколтето. Тя навиваше плитката си.
— Стой! — каза тихо Таво и избута децата назад.
— Ей, защо…
— Трябва да стоим тук — обясни Лорк на Принс, който бе тръгнал след миньора.
Принс се огледа, после се върна и застана до Лорк и Ръби.
Таво се присъедини към мъжете и пое бутилката, покрита с лико, която обикаляше групичката от ръка в ръка.
— Хей, Алонза, господарите ван Рей…? — той посочи с пръст към шатрата.
— Понякога идват. Понякога си водят и гостите с тях. — отвърна Алонза. — Понякога искат да видят…
— Сега — прекъсна я Таво. — Сега тук ли са?
Тя взе бутилката и кимна.
Таво се обърна и махна с ръка на децата.
Лорк, последван от напрегнатите брат и сестра, пристъпи и застана зад него. Мъжете продължиха да си говорят на висок тон, който заглушаваше крясъците и смеховете от шатрата. Нощта бе гореща. Бутилката направи още три обиколки. Лорк и Ръби си пийнаха малко. Последния път Принс направи физиономия, но и той пийна.
Накрая Таво бутна Лорк по рамото.
— Вътре.
Таво трябваше да приклекне под ниската врата. Лорк бе най-висок сред децата, но с главата си само забръсна платнището.
На централния прът бе закачен прожектор. Ярката светлина обливаше покривалото на шатрата, пълнеше ушните миди, осветяваше ноздрите, чертите на състарените лица. Една глава клюмна в тълпата, прогонвайки смеха и ругатните. Лъснаха влажни устни, когато гърлото на бутилка се отмести. Разпуснати, потни коси. Сред оглушителния шум някой биеше камбана. Лорк усети, че дланите му изтръпват от възбуда.
Хората започнаха да се навеждат. Таво приклекна. Принс и Ръби също. Лорк ги последва, но той се държеше за овлажнената яка на Таво.
Един мъж с високи ботуши крачеше напред-назад покрай ямата и приканваше тълпата да седне.
Изведнъж на отсрещната страна, точно зад парапета, Лорк разпозна жената с посребрената коса. Тя се беше облегнала на рамото на сенегалския студент Лузуна. Кичури от косата й бяха прилепнали към челото като разбъркани и усукани ножове. Студентът беше с разгърдена риза. Дрехата му я нямаше.