Миньорът отново разклати въжето на звънеца. Върху лъскавата му ръка бе паднала перушина и не се отлепи, въпреки че той размахваше ръце и викаше на тълпата. Сега той блъскаше с тъмния си юмрук по ламаринената стена и призоваваше към тишина.
Между дупките в преградата имаше заклещени пари. Това бяха облозите, натъпкани между дъските. Лорк обиколи с поглед парапета и видя младоженците долу, в ниското. Той се беше навел към нея и й сочеше нещо.
Миньорът стъпваше в кашата от люспи и перушина. Ботушите му бяха черни до колената.
Когато хората се поумириха, той се насочи към отсамната страна на ямата, която Лорк не можеше да види, и се наведе…
Вратичката на кафеза се открехна. С мощен вик миньорът скочи върху парапета и сграбчи централната подпора. Зрителите изкрещяха и тълпата се надигна. Тези, които бяха наклякали, започнаха да се изправят. Лорк се опита да си пробие път напред.
На отсрещната страна на ямата той видя баща си, който се изправяше, с лице, изгубило очертанията си и разкривено под русата коса. Ван Рей размаха юмрук срещу ямата. Майка му, с ръка на гърлото, се притискаше до него. Посланик Селвин се опитваше да си пробие път между двама миньори и викаше от парапета.
— Аарон е тук — възкликна Ръби.
— Не — чу се гласът на Принс.
Толкова много хора стояха прави, че Лорк вече не виждаше нищо. Таво стана и се развика по хората да седнат, докато някой му подаде една бутилка.
Лорк се премести наляво, за да може да вижда. Когато от ляво му заслониха гледката, пристъпи надясно. Някаква неясна възбуда бушуваше в гърдите му.
Миньорът стоеше изправен на парапета над тълпата. Подскачайки, с рамото си бе ударил прожектора и по платнището заиграха сенки. Облегна се на рейката, присви очи от полюшващата се светлина и потри разкривените си ръце. Тогава видя залепналата по него перушина. Отупа се внимателно и започна да пощи сплъстените си гърди, раменете.
От края на ямата избухна шум, после внезапно секна и накрая се превърна във вой. Някой размахваше една жилетка.
Миньорът не намери нищо и отново се облегна на стълба.
Възбуден и запленен едновременно, Лорк почувствува, че му прилошава от рома и вонята.
— Хайде — извика той на Принс, — нека да се качим горе, оттам се вижда всичко.
— Мисля, че не трябва да правим това — отговори му Ръби.
— Защо не? — Принс направи крачка напред, но изглеждаше уплашен.
Лорк се клатушкаше пред него.
Изведнъж някой го хвана за ръката и рязко го завъртя.
— Какво правите тук? — ядосан и смутен, ван Рей дишаше тежко. — Кой ви каза, че можете да водите децата тук?
Лорк се огледа за Таво. Таво го нямаше.
Зад гърба на баща му пристъпваше и Аарон Ред.
— Казах ви, че трябва някой да остане с тях. Вашите бавачки тук са толкова старомодни, че всяко малко по-хитро дете може да ги преметне.
Ван Рей бързо се обърна.
— Децата са добре. Но Лорк много добре знае, че не му е разрешено да излиза вечерно време сам!
— Аз ще ги заведа в къщи — каза мама и се приближи. — Не се тревожи, Аарон. Те са добре. Страшно много съжалявам, наистина. — После се обърна към децата и каза: — Какво ви прихвана, та дойдохте тук?
Около тях се бяха скупчили миньори и наблюдаваха сцената.
Ръби започна да плаче.
— Скъпо дете, какво има? — мама изглеждаше притеснена.
— Няма й нищо — отговори вместо нея Аарон, — знае си какво ще й се случи като я прибера в къщи. Те си знаят, когато са непослушни.
Ръби, която не беше и помислила, какво ще се случи, започна да плаче съвсем на сериозно.
— Хайде да поговорим утре за това — майката хвърли отчаян поглед на ван Рей. Но притеснен от сълзите на Ръби и огорчен от присъствието на Лорк, бащата не й отговори.
— Да, заведи ги вкъщи, Дана. — Той вдигна глава и погледна насъбралите се миньори. — Заведи ги вкъщи. Хайде, Аарон, няма за какво да се безпокоиш.
— Хайде — каза мама, — Ръби, Принс, дайте ръце. Ела Лорк, тръгваме за…
Майката протегна ръце на децата.
В този момент Принс я хвана с изкуствената си ръка и силно я дръпна…
Майката изпищя, олюля се напред и удари китката му със свободната си ръка. Металните и пластмасови пръсти затегнаха хватката още по-силно около ръката й.
— Принс! — Аарон посегна към него, но момчето му убягна, извъртя се и се просна на пода.
Майката падна на колене върху мръсния под, хлипаше и тихо ридаеше. Бащата я вдигна за раменете.
— Дана! Какво направи той? Какво се случи?
Майката поклати глава.