Реакцията на Брайън на предложението веднага след състезанието да отлетят за Земята беше:
— Чудесно. Защо не? Аз така или иначе трябва да се върна в Драко навреме за ваканционните лекции.
А на Дан:
— Париж? Това е ужасно близо до Австралия, нали? В Мелбърн имам дете и две жени и не изгарям от желание да ме спипат там. Надявам се, ако не стоим твърде дълго…
След като регатата стремително прелетя покрай кръжащия около Арк сателит-наблюдателница, затвори кръга по вътрешния ръб на звездното струпване край Дим, Мъртвата сестра и се върна обратно на Арк. Тогава дойде съобщението, че Калибан се е класирал втори.
— Добре, хайде да се махаме от тук. Отиваме на купона на Принс!
— Бъди внимателен… — от високоговорителя се чу гласът на майка му.
— Поздрави Аарон от нас. И още веднъж, честито, синко — обади се баща му. — Ако по време на това глупаво пътуване разбиеш тази бакърена пеперуда, не очаквай от мен да ти купя друга.
— Довиждане, татко.
Калибан се издигна сред звездните кораби, струпани на станцията за наблюдение, където зрителите бяха надошли да наблюдават финала на Регата. Долу високите петдесет фута прозорци блестяха в звездната светлина (зад един от тях баща му и един от андроидите на майка му стояха до парапета и наблюдаваха отдалечаването на кораба). Само с едно мигновено обръщане те профучаха през Федерация Плеяди и се насочиха към Сол.
Денят отминаваше. Те бяха загубили шест часа в една завихрена мъглявина („Сега, ако имахме истински кораб вместо тази играчка тук — негодуваше Дан по интеркома, — с едно кихване щяхме да излезем от това нещо.“ Лорк настрои на по-висока честота скенера на йоновия съединител. „Брайън, намали с два до пет румба. После го изправи бързо — така!“), но успяха да наваксат изгубеното време, а после и част от отклонението, предизвикано от външния прилив.
Измина още един и се появи Сол — една нажежена, растяща светлина в безкрайния космос.
Драко, Земя, Париж, 3162
На мили разстояние под издутите платна се въртеше полето Де Блау като осморка от предпазния Миценианов екран. Оттук излитаха товарните совалки за голямото звездно пристанище на втория спътник на Нептун. Светлините на петстотинметровите пътнически лайнери осветяваха платформите. Калибан се приземи върху площадката за кацане в яхтовия залив, снишавайки се плавно като трисегментно хвърчило. Щом ги хванаха насочващите лъчи, Лорк стана от кушетката.
— Добре, сладури. Свалете платната!
Минута след допира до твърдата повърхност той изключи бръмчащите вътрешности на Калибан. Светлините на датчиците около него угаснаха.
Брайън се промуши в контролната кабина, завързвайки левия си сандал. Дан, небръснат, с разгърдена дреха, изникна от неговата излъчвателна камера.
— Май пристигнахме, капитане. — Той спря да чопли мръсотията между пръстите на краката си. — Какъв е този купон дето ще ходите?
Лорк натисна бутона за разтоварване и подът започна да се спуска надолу, да се плъзга по жлебовете, докато долния край на пода докосна земята.
— И аз не съм съвсем наясно — отговори му Лорк, — но мисля, че всички ще разберем след като отидем там.
— О-о, не-е — проточи Дан, когато стигнаха най-ниската точка. — Аз не ставам за подобно общество. — Те излязоха от сянката на корпуса. — Намерете ми някой бар и на връщане просто ме приберете оттам.
— Ако вие двамата не искате да дойдете — заговори Лорк, оглеждайки се по полето, — ще седнем някъде да хапнем и вие може да останете там.
— Аз… да, така да се каже, исках да отида. — Брайън изглеждаше разочарован. — Едва ли друг път ще имам възможност да отида на купон, организиран от Принс Ред.
Лорк погледна Брайън. Набитото, чернокосо момче с тъмнокафяви очи бе сменило протритата кожена работна дреха с чиста риза на цветя. Лорк едва сега започна да осъзнава, колко заслепено бе това младо момче, прибрано някъде из вселената, от видимото и предполагаемото богатство на един деветнадесетгодишен младеж, който притежава собствена яхта и ходи по купони в Париж.