— Саяна… — започна Брайън — …Морган? — завърши той стъписан.
Но Принс беше заговорил отново.
— Виж. — Той постави ръцете си върху раменете на Лорк, покрити с кожена дреха. (Лорк се опитваше да определи разликата в натиска, упражняван от пръстите с и без ръкавица.) — Преди купона трябва да стигна до връх Кенюна и да се върна обратно. Мога да ползвам всички възможни превозни средства, които пристигат откъде ли не. Но Аарон не иска да ми помогне. Той повече не желае да има нищо общо с моя купон и смята, че вече сме му изпуснали края. Страхувам се, че злоупотребих с името му на няколко места, за да уредя някои неща, които той не одобряваше. Но той е далече, някъде на Вега. Искаш ли да ме закараш до Хималаите?
— Добре. — Лорк отначало предположи, че Принс и Брайън ще крепят платната. Но изведнъж се сети, че Принс, с тази ръка, няма да бъде добра мачта. — Ей, Дан — провикна се той надолу по улицата. — Имаме още работа.
Австралиецът тъкмо беше отворил вратата. Той се обърна, поклати глава и тръгна обратно.
— Какво ще правим там? — попита Лорк като тръгнаха към стартовата площадка.
— Ще ти кажа по пътя.
Като минаха през портала (и край колоната на Драко, с увит около нея змей, блестящ под лъчите на залязващото слънце), Брайън поведе разговор.
— Това се казва външен вид — обърна се той към Принс.
— На Ил ще има много хора. Аз искам всички да виждат къде се намирам.
— Тази ръкавица някаква нова мода ли е на Земята?
Лорк усети, че стомахът му се свива. Хвърли бърз поглед към двете момчета.
— Такива неща — продължаваше Брайън, — обикновено стигат до Кентавър най-малко един месец след като на Земята вече не се носят. А в Дракон не съм бил вече десет месеца.
Принс погледна ръката си и я обърна.
Падналият здрач помрачи небето.
Тогава по върха на оградата се появиха мигащи светлини: светлината очертаваше гънките на ръкавицата на Принс.
— Това си е мой собствен стил — той погледна Брайън. — Аз нямам дясна ръка. Това тук — той сви в юмрук сребърните пръсти, — е само метал и пластмаса, и бръмчащи вътрешности. — Изсмя се остро. — Но ми служи… почти като истинска.
— Ох — в гласа на Брайън се почувства смущение. — Не знаех.
Принс се засмя.
— Понякога и аз почти забравям. Понякога. Къде ви е корабът?
— Тук.
Лорк посочи кораба и осъзна, че между първата и сегашната му среща с Принс са минали дузина години.
Драко, Земя, Непал, 3162
— Всички ли са включени?
— Ти ми плащаш, капитане — чу се стържещият глас на Дан. — Ти колиш, ти бесиш.
— Готов съм, капитане — обади се Брайън.
— Опънете долните платна…
Принс седна зад Лорк и сложи едната си ръка върху неговото рамо (истинската си ръка).
— Цял свят пристига на това нещо. Ти идваш чак тази вечер, но хората са се засъбирали от една седмица насам. Поканил съм стотина души, а са се струпали най-малко триста. Броят им расте, расте! — Щом навлязоха в инерционното поле, Де Блау се спусна надолу, а залязващото слънце висеше от запад и обливаше света с огнен блясък. Небесният хоризонт пламтеше.
— Например, Че-онг домъкна някъде от края на Драко една компания абсолютни диваци…
По високоговорителя се чу гласът на Брайън.
— Че-онг, имаш предвид звездата на психорамата ли?
— От студиото й дадоха една седмица отпуска и тя реши да дойде на моя купон. Онзи ден си наумила да се захване с алпинизъм и отлетя за Непал.
Слънцето минаваше над главите им. Пътуването между две точки на една планета изисква да се излети от точно определено място и да се кацне на друго точно определено място. Звездолетът с енергийни платна трябва най-напред да излети, да обиколи три-четири пъти Земята и да се спусне плавно надолу. От единия край на света до другия се стига за същите седем-осем минути, необходими за придвижване от единия край на града до другия.
— Днес следобед Че ми се обади по радиото и каза, че вече са изминали три четвърти от пътя до връх Кенюна. Под тях бушува буря и затова не могат да се доберат до междинната спасителна станция в Катманду, откъдето да извикат хеликоптер да ги вземе. Разбира се, бурята не й попречила да обиколи една трета от света, за да ми се обади и да ми разкаже за своите проблеми. Както и да е, обещах й, че ще измисля нещо.
— Как, по дяволите, мислиш, че ще можем да ги вземем от планината?
— Ще стигнете на около 20 фута от скалата и ще увиснете над нея. Аз ще сляза долу и ще ги взема.
— Двайсет фута! — замъгленият свят потъна под тях. — И ти искаш да стигнеш жив за купона?
— Получи ли йоновия съединител, който ти изпрати Аарон?
— И сега го ползвам.