— Остани тук с мен. Можем да отидем в друг град, в друг свят, под друго слънце. Не те ли отегчават тукашните съзвездия? Знам една планета, където съзвездията се казват Котилото на лудата свиня, Голям и Малък рис, Окото на Вадамин.
Тя взе две чаши от преминаващата лавица.
— Какво те кара да си толкова самоуверен? — усмихна се тя. — Каквото и да е, то е част от теб.
— Ще дойдеш ли?
— Не.
— Защо? — Наля от разпенения кехлибар в малките чаши.
— Първо — той остави бутилката върху друга подвижна лавица, а тя му подаде чашата, — защото е ужасно невъзпитано една домакиня да напусне партито си преди полунощ. Не зная какви са обичаите при вас на Арк.
— А след полунощ?
— Второ — тя отпи от питието и сбърчи нос (той беше учуден, потресен, че нейната гладка кожа може да издържи нещо толкова човешко, като сбръчкването), — Принс подготвя този купон от месеци и не искам да го тревожа като не се появя в уречения час. — Лорк докосна с пръст бузата й. — И трето — погледът й се отмести от ръба на чашата, за да срещне неговия, — аз съм дъщерята на Аарон Ред, а ти си мургавият, червенокос, висок, красив син — Ръби извърна глава — на един русоляв крадец!
Почувства студ върху върха на пръстите си, където преди малко бе чувствал топлината на ръката й.
Постави дланта си върху нейната буза и зарови пръсти в косата й. Тя се отдръпна от ръката му и стъпи върху спираловидния ескалатор. Издигна се нагоре и пътьом добави:
— Пък и не си чак толкова горд, щом допускаш Принс да се гаври с теб по този начин.
Ескалаторът мина покрай него и Лорк скочи на ръба му. Озадачена, тя отстъпи крачка назад.
— Какви са всички тези приказки за крадци, пиратство, подигравки? — ядоса се, не толкова на нея, колкото на объркването, което тя предизвика в него. — Нищо не разбирам, а и не знам дали изобщо бих искал да разбера. Не знам как е на Земята, но на Арк не се подиграваме с гостите си.
Ръби погледна в чашата си, после в очите му, а сетне отново в чашата си.
— Съжалявам, извинявай. — И отново впери поглед в него. — Лорк, махни се оттук. Принс ще дойде след малко. Аз изобщо не трябваше да говоря с теб…
— Защо? — Стаята се въртеше и потъваше. — С кого трябва да говориш и с кого не можеш? Не зная каква е причината за всичко това, но ти ми приказваш сякаш съм от простолюдието. — Той отново се изсмя — лекият, нисък звук в гърдите му се усили и разтърси раменете му. — Ти си Ръби Ред, нали? — Хвана я за раменете и я притисна до себе си. За миг сините й очи се затвориха. — ти на сериозно ли приемаш всички тези безсмислици, дето ги разправя простолюдието?
— Лорк, по-добре…
— Аз съм Лорк ван Рей! А ти си Ръби, Ръби, Ръби Ред!
Ескалаторът вече подминаваше първия балкон и ги отнасяше нагоре.
— Лорк, моля те, аз трябва да…
— Ти трябва да дойдеш с мен! Ще дойдеш ли с мен, Ръби, отвъд границите на Драко? Ще дойдеш ли на Арк, където ти и брат ти никога не сте били? Или пък, ела с мен на Сао Орини! Там има една къща, която ще си спомниш, щом я видиш отново, там на края на галактиката. — Изкачваха се вече над втория балкон и завиваха към третия. — Ще играем зад бамбука върху каменните езици на гущерите.
Тя извика, защото едно декоративно стъкло се удари в тавана на ескалатора и ги обсипа с парченца.
— Принс! — тя се отблъсна от Лорк и погледна надолу през ръба на ескалатора.
— Остави я! Махни се от нея! — Сребърната му ръкавица сграбчи една от другите лавици, които индукционното поле носеше из стаята, и я запокити към тях. — Проклет да си. — Гласът му секна от ярост и после отново прозвуча: — Махай се!
Вторият поднос прелетя покрай раменете им и се разби върху пода на балкона. Лорк замахна с ръка, за да отбие настрани счупените парчета.
Принс се втурна нагоре по стълбата откъм лявата страна на галерията. Лорк хукна надолу от ескалатора, прекоси балкона, покрит с килим и стигна горния край на същата стълба — Ръби го следваше — и заслиза надолу.
Срещнаха се на първия балкон. Принс сграбчи двата парапета, задъхвайки се от ярост.
— Принс, какво по дяволите става с…
Принс се хвърли напред да го хване. Сребърната му ръкавица се удари със звън в перилата точно на мястото, където до преди малко стоеше Лорк. Месинговият прът се огъна, металът се изкриви.
— Крадец! Мародер! — изсъска злобно Принс. — Убиец! Отрепка…
— Какво говориш…?
— …изчадие на отрепки. Ако докоснеш сестра ми… — ръката му отново замахна.
— Принс, не! — това бе гласът на Ръби.
Лорк се наведе през балкона и скочи от дванадесет фута височина на пода. Приземи се, падна на ръце и колене в един червен басейн, който изсветля до жълто и бе пресечен от зелено течение.