— Лорк…! — това отново бе гласът на Ръби.
Той се претърколи и преобърна върху мултихрома (и в този момент видя Ръби до перилата, закрила устата си с ръце. После Принс прескочи парапета, летеше във въздуха, падаше върху него). Принс удари със сребърния си юмрук точно по мястото, където преди малко бе главата на Лорк.
Храс!
Лорк се олюля, но вече беше прав и се опитваше да възстанови дишането си. Принс бе все още долу.
Мултихромът се разби под ръкавицата му. Парчетата се разхвърчаха на един ярд от мястото на удара. Рисунъкът бе като застинали слънчеви лъчи около една ослепителна точка.
— Ти… — обади се Лорк. Думите секваха от тежкото му дишане. — И ти, и Ръби, да не сте полудели…?
Принс се свлече отново на колене. Яростта и болката се изписаха върху лицето му в готовност за насилие. Устните му трепереха около дребните зъби, клепачите — около тюркоазените очи.
— Селяндур такъв, свиня! Дойде на Земята и се осмели да посегнеш, да посегнеш на сестра ми…
— Принс, моля те… — гласът й се разнесе над тях, пълен с болка и страдание. Дивната красота се преплете и разби във вика й.
Принс успя да се изправи, грабна друга плаваща лавица. Хвърли я с мощен рев.
Острият предмет сряза ръката му. Лорк извика и рухна през летящата врата зад него.
В стаята нахлу студен въздух. От улицата се чуха силни викове и смях.
— Ще те хвана! Ще те пипна аз тебе — и се хвърли към Лорк. — Ще те убия!
Лорк се обърна, прескочи кованото желязо и се втурна срещу тълпата.
Когато се вклини в навалицата, хората се разпищяха. Те го удряха с ръце по лицето, блъскаха го по гърдите, стискаха го за раменете. Писъците и виковете се усилваха. Принс бе плътно зад него.
— Тия какво…? Хей, внимавай…
— Те се бият! Вижте, това е Принс…
— Хванете ги! Разтървете ги! Какво…?
Лорк се изтръгна от тълпата и залитна към парапета. За миг се оказа над развълнуваната Сена и мокрите скали. Отблъсна се назад и се обърна да види какво става зад него.
— Пуснете ме да мина! — Гласът на Принс се изви над тълпата. — Пуснете ми ръката! Ръката ми, пуснете ме да мина!
Спомените го разтърсиха. Объркването от преди малко сега се превърна в страх.
Каменните стълби зад него водеха към крайбрежната алея. Той побягна надолу и като стигна до последното стъпало, чу останалите зад гърба си.
Силни светлини го заслепиха. Лорк разтърси глава. По мокрия паваж, по зеленясалата каменна стена зад него се плъзна светлина — някой бе пуснал прожектор, за да огледа.
— Пуснете ми… — гласът на Принс стигна до ушите му, заглушавайки всички останали. — Ще го пипна!
Принс тичаше по стълбите надолу, а отразените образи го гледаха от скалите. Той се олюля на дъното, заслепен от осветената река, но запази равновесие.
Дрехата му се беше смъкнала от едното рамо. По време на боя бе загубил дългата си ръкавица.
Лорк отстъпи назад.
Принс вдигна ръка — черните метални кости се свързваха от медена мрежа и скъпоценни кондензатори, в прозрачния корпус бръмчаха скрипци и трансмисионни колела.
Лорк направи още една крачка.
Принс се пресегна към него.
Лорк се отмести към стената. Двете момчета се дебнеха в кръг.
Гостите се струпаха около преградата, бутаха се върху парапета. Лисици и гущери, орли и насекоми се бутаха взаимно, за да гледат. Някой се спъна в прожектора и отражението на галерията във водата се разклати.
— Крадец! — спазми разтърсваха тесния гръден кош на Принс. — Пират! — Над тях избухна фойерверк. Тътенът от експлозията се чу по-късно. — Ти си мръсник, Лорк ван Рей! Ти си по-нищожен от…
В този момент Лорк скочи и се хвърли напред.
В гърдите му се надигна ярост, заслепи погледа му, завладя ръцете му. Единият му юмрук удари странично главата на Принс, а другият се заби в корема му. Той нападаше с чувство за накърнена гордост, с ярост, примесена с объркване от небивалото унижение, което спираше дъха му до болка в ребрата. Той се биеше пред погледите на насъбралото се множество. Удряше отново и отново, без да знае къде.
Изкуствената ръка на Принс се вдигна.
Хвана го под брадата, лъскавите пръсти се свиха. Раздраха кожата му, начупиха костите му, после се преместиха нагоре, откривайки устата, бузата, челото. Разкъсваха мастната тъкан и мускулите.
Лорк изскимтя, устата му се напълни с кръв и той падна.
— Принс! — Ръби бе застанала до стената (именно тя беше обърнала прожектора, за да гледа боя). Вятърът от реката развяваше червената й рокля и черните й коси.
Задъхан Принс отстъпи още назад. Лорк лежеше, захлупил лице, с ръка във водата. Под главата му струеше кръв и обливаше камъка.