— Долу! — извика Себастиан.
Ръката му се раздруса в ставата и зверовете заръмжаха, заизвиваха се на стоманените си каишки. Огромните птици се свлякоха до него като дрипи.
— Себастиан? Тайи? Играете ли шах? — обърна се Катин към рампата. — На времето това бе моята страст, но вече съм загубил тренинг. — Той отново погледна нагоре към стълбите, взе топа от шахматната дъска и се вгледа в кристала с черна сърцевина. — Капитане, тези фигури от естествен материал ли са?
От най-долната част на стълбите капитан ван Рей повдигна червеникавите си вежди.
— Не.
Катин се ухили.
— О, значи така.
— От какво са? — Мишока прекоси килима и надникна през рамото на Катин. — Никога не съм виждал такива фигури.
— Интересен стил за шахматни фигури — отбеляза Катин. — Република Вега. Често се налага в интериора и архитектурата.
— Къде се намира Република Вега? — Мишока взе една пешка: вътрешността бе от кристал, добит в Слънчевата система, със скъпоценен камък в средата.
— Тя вече не съществува. Свързва се с едно въстание през две хиляди и осемстотната година, когато Вега направи опит да се откъсне от Драко, но не успя. Изкуството и архитектурата от този период бяха възприети от нашата художествена интелигенция. Допускам, че в цялата работа е имало нещо много героично. Те, разбира се, направиха опит да си останат максимално оригинални, упорито отстоявали културната си автономия и всичко останало. В крайна сметка това се превърна във вид салонна игра за проследяване на отделните влияния. — Той взе друга фигура. — Аз все още харесвам този стил. Той роди трима златни музиканти и един невероятен поет, макар че от музикантите само единият имаше нещо общо с въстанието. Но повечето хора не знаят това.
— Да не ме будалкаш? — попита Мишока. — Добре. Ще изиграя с теб партия шах. — Той заобиколи шахматната дъска и седна върху зеления глицерин. — С кои искаш да играеш, с черните или с жълтите?
Ван Рей се пресегна през рамото на Мишока към контролното табло върху облегалката на стола и натисна един микробутон.
Светлините по игралното табло угаснаха.
— Ей, защо го направи…? — дрезгавият шепот на Мишока секна от огорчение.
— Вземи си сиринкса, Мишок! — Лорк тръгна към изваяната върху жълтите кахли скала. — Ако ти кажа да направиш Нова, Мишок, как ще постъпиш? — Той седна върху оголената скала.
— Не зная. А ти какво имаш предвид? — Мишока извади инструмента си от сака. Прекара палеца си по грифа. Пръстите му зашариха по индукционната платка. Розовичкият се заклатушка на кокилестите си лапки.
— Сега ти казвам. Направи Нова.
Мишока помисли малко. После каза:
— Добре — и ръката му подскочи.
Избухна светлина, последвана от тътен и грохот. Цветовете зад пост-образа видимо се размазаха, завъртяха се в свиващо се кълбо и изчезнаха.
— Долу! — обади се Себастиан. — Долу веднага!
Лорк се засмя.
— Не е лошо. Ела тук. Не, вземи си и пъклената арфа. — Той се плъзна по скалата, за да направи място. — Покажи ми как работи това нещо.
— Да ти покажа как се свири на сиринкс?
— Точно така.
Има чувства, които намират външен израз върху лицето, но има и такива, които се изживяват вътрешно, единствено с потрепване на устните или клепачите.
— Обикновено не допускам хората да се подиграват на моя инструмент — устните и клепачите му трепереха.
— Покажи ми.
Мишока сви устни и каза:
— Дай ми ръката си.
Подреди пръстите на капитана върху гърба на образно резонансното табло. Пред тях блесна ярка синя светлина.
— Сега погледни тук, надолу. — Мишока посочи предната част на сиринкса. — Зад тези три миниатюрни лещи има холографски решетки. Те се фокусират върху синята светлина и правят образа триизмерен. Яркостта и наситеността се контролират оттук. Премести ръката си напред.
Светлината стана по-ярка.
— А сега назад.
…и избледня.
— Как правиш образа?
— Това, капитане, ми отне цяла година време докато го науча. Та, тези струни тук, контролират звука. Но всяка от тях не представлява отделна нота. С тях се правят различни звукови структури. Настройката се променя като се местят пръстите напред или назад. Ето така. — Той дръпна една пиринчена струна и човешки гласове изпълниха пространството с причудливи, но неприятни полутонове. — Искаш ли да подушиш мястото? Обратно тук. Тази врътка контролира интензивността на образа. Можеш да направиш всичко съвсем отчетливо чрез…
— Представи си, Мишок, че има едно лице на момиче, което аз искам да пресъздам, гласът й, изричащ моето име, нейния аромат. Ето, аз държа твоя сиринкс в ръцете си. — Той взе инструмента от скута на Мишока. — Какво трябва да направя?