Лорк стана от камъка.
— За това гмурване в нощта какво картите казват?
Себастиан, взрян изпод плътните светли вежди, премести тъмните си форми по-наблизо.
— Да видя съчетанието искам аз. Да. Къде аз и Принс в картите падаме се?
Ако тя започнеше да гадае, той щеше да има възможността да види повече карти. Катин се изхили.
— Да, Тайи. Я разгадай какво казват за експедицията на капитана. Себастиан, тя добра ли е в гледането на карти?
— Тайи никога грешила е.
— Вие за няколко секунди само лицето на Принс успяли да видите. По линиите в лицето на човека съдбата му отпечатана е. — Лорк постави ръце на кръста си. — Заради белега на моето лице, къде докосваш линиите, дето да ти разкажат за моята съдба могат?
— Не, капитане — тя сведе поглед към ръцете си. Картите изглеждаха твърде големи за нейните нежни ръце. — Аз само картите подреждам и гадая.
— От ученик не съм виждал някой да гадае на Тарот. — Катин погледна назад към Мишока. — В семинара ми по философия участваше един човек от Плеяди, който познаваше картите. Предполагам, че някога с основание биха ме нарекли дилетантски привърженик на Книгата на Тот, както неправилно са били наричани тези хора през седемнадесети век. По-скоро бих казал… — спря, за да получи потвърждението на Тайи — на Книгата на Грейл.
Потвърждение не се получи.
— Хайде, Тайи, погледай ми — Лорк отпусна ръце.
Пръстите на Тайи спряха върху позлатените гърбове на картите. От мястото й в най-долната част на рампата, сивите й очи бяха разполовени от епиканти. Тя гледаше някъде между Катин и Лорк.
— Това ще направя — отвърна тя.
— Мишок — обади се Катин, — ела тук да гледаш. Кажи ни мнението си за това представление…
Мишока се изправи, осветен от игралната маса.
— Ей…!
Дрезгавият глас накара всички да се обърнат.
— И вие вярвате на всичко това?!
Катин повдигна едната си вежда.
— Ти ме нарече суеверен, защото плюя в реката, нали?! А сега започвате да предсказвате бъдещето на карти! О-о-о! — но звукът, който излезе от гърлото му не беше точно този. В него имаше и презрение. Златната обица на ухото му се разклати и проблесна.
Катин се намръщи.
Ръката на Тайи увисна над колодата.
Мишока прекоси половината килим.
— Вие наистина ли ще се опитате да предскажете бъдещето по тези карти? Това е глупаво. Това е суеверие!
— Не, Мишок, не е — противопостави се Катин. — Човек може да си помисли, че само ти от всички хора…
Мишока махна с ръка и се изсмя дрезгаво.
— Катин, ти и карти! Е, това е вече нещо!
— Мишок, картите всъщност не предсказват нищо. Те просто дават научен коментар за настоящото положение…
— Картите не са учени! Те са просто съчетание от метал и пластмаса. Те не знаят…
— Мишок, седемдесет и осемте карти на Тарот представляват символи и митологични образи, които са се появявали и са се повтаряли в течение на четиридесет и пет века човешка история. Този, който познава техните символи може да прави коментари за дадена ситуация. В това няма никакво суеверие. Книгата на промените и даже Халдейската астрология се превръщат в суеверие, само когато се злоупотребява с тях, когато се използват по-скоро пряко, отколкото насочващо и обяснително.
Мишока отново издаде оня звук.
— Мишок, наистина е така! Това е напълно логично, а ти говориш като човек, живял преди хиляда години.
— Ей, капитане! — Мишока премина и втората половина от разстоянието, надзърна над лакътя на Лорк, хвърли поглед към колодата в скута на Тайи. — И ти ли вярваш на това? — Ръката му се отпусна върху ръката на Катин и, държейки я, смяташе че ще спре треперенето на своята.
Тигровите очи под ръждивите вежди издаваха вътрешна борба. Лорк се смееше.
— Тайи, погадай на мен картите.
Тя обърна колодата и запрехвърля образите от ръка в ръка.
— Капитане, избери ти една.
Лорк клекна, за да ги види по-добре. Изведнъж спря с пръст преминаващите карти.
— Космосът, прилича на него — така нарече той картата, на която се бе спрял пръста му. — В това състезание цена вселената е. — Погледна нагоре към Мишока и Катин. — Мислите ли, че трябваше от космоса да започне гледането?
Обградена от огромните му рамене, неговата „вътрешна борба“ стана почти неуловима.
В отговор Мишока само сви тъмните си устни.
— Давай — обади се Катин.
Лорк изтегли картата.
Сутрешна мъгла се стелеше над брези, тисове и ели. В синята зора на избистрящата се картина една гола човешка фигура се клатеше и лудуваше.