— И всичко това няма го сега в моето бъдеще? — лицето на Лорк отново изразяваше отчаяние. — Чудесно! Та какво състезание щеше да бъде това, ако предварително знаех, че ще победя?
— Обърната, тази карта означава обсебеност от нещо, упоритост — добави Катин. — Отказ да се научи…
Изведнъж Тайи събра картите. Тя протегна ръка с колодата карти.
— Катин, ти гледането ще продължиш ли?
— Хм? Аз… Извинявай… Не исках… Но пък и аз знам значението само на около дузина карти. — Ушите му пламнаха. — Млъквам.
Едно крило на птица удари пода.
Себастиан се изправи и дръпна животните си настрана. Едната изпърха и кацна на рамото му. Въздухът се раздвижи и косата на Мишока погъделичка челото му.
Всички стояха прави с изключение на Лорк и Тайи, които бяха клекнали с Танцуващия хермафродит между тях.
Тайи още веднъж разбърка картите и ги разпери, този път всичките бяха закрити.
— Избирай.
Широките пръсти с поизрасли нокти хванаха една карта и я изтеглиха:
Един работник стоеше пред двойна каменна арка с каменотрошачка, включена в куплунга на китката му. Машината дялаше третата по ред петовърха звезда в корниза над прозореца. Слънчева светлина обливаше зидаря и фасадата. Тъмнината се разсейваше пред входа.
— Тройка петолъчки. Тази карта теб покрива.
Мишока погледна ръката на капитана. Овалният куплунг почти се губеше в двойното сухожилие на китката му.
Мишока докосна торбичката на ръката си. Пластмасовото гнездо заемаше едва четвърт от неговата китка, а двата куплунга бяха еднакви.
Капитанът сложи тройката петолъчки върху космоса.
— Отново избираш.
Картата излезе преобърната:
Чернокосо младо същество с брокатена дреха, с ботуши от щампована кожа, се облягаше на дръжката на меч, инкрустиран със скъпоценни камъни и сребърен гущер. Фигурата стоеше изправена в сянката на канара, но Мишока не можеше да каже дали бе момче или момиче.
— Паж на меча обърнат. Тази карта напреко през теб минава.
Лорк сложи картата напреко върху тройката петолъчки.
— Избира отново.
Над морски бряг, в безоблачно небе с птици една ръка, протегната в мъглата, държеше нещо с формата на петовърха звезда, затворена в кръг.
— Асо на пентаграма — Тайи посочи надолу към кръстосаните карти. Лорк постави и тази карта там. — Тази карта под тебе лежи. Избирай.
Висок русокос мъж стоеше на покрита с плочи пътека в една градина. Гледаше нагоре с ръка отзад. Една червена птица се канеше да кацне върху китката му. По каменната настилка на двора имаше издялани девет звезди.
— Девятка пентаграми — тя посочи шарките на килима. — Тази карта лежи зад тебе.
Лорк постави картата на посоченото място.
— Избирай!
Отново картата бе преобърната.
Между буреносни облаци пламтеше виолетово небе. Една светкавица бе паднала върху най-горната част на каменна кула. Двама мъже скачаха от горния балкон. Единият бе облечен богато. Виждаха се дори пръстените му със скъпоценни камъни и златните пискюли по сандалите му. Другият носеше работна дреха, беше босоног и брадат.
— Кулата, обърната! — измърмори Катин. — О-о-о! Зная, че… — и млъкна, защото Тайи и Себастиан го погледнаха.
— Кулата обърната — Тайи посочи мястото над решетката от карти. — Над теб тази карта слага.
Лорк постави картата и изтегли седмата.
— Двойка мечове, обърнати.
Обърнати наопаки:
Една жена със завързани очи седеше на стол на брега на океана и държеше два меча, кръстосани върху гърдите й.
— Това ляга пред теб.
Трите карти в центъра и четирите около тях оформяха кръст.
— Избира отново. Лорк изтегли една карта.
— Царят на мечовете. Тук постави нея.
Царят отиде от лявата страна на кръста.
— И още веднъж.
Лорк изтегли деветата си карта.
— Тройка жезли, обърнати.
И отидоха под царя.
— Дяволът…
Катин погледна ръката на Мишока. Пръстите му се свиха и малкият нокът одраска ръката на Катин.
— …обърнат.
Пръстите се отпуснаха. Катин отново погледна Тайи.
— Постави карта тук. — Обърнатият с главата надолу Дявол отиде под Жезлите. — И избирай отново.
— Царицата на мечовете. Таз последната карта тук поставя.
Зад кръста сега имаше вертикален ред от четири карти. Тайи изравни картите.
Подпря с пръсти брадичката си. Облегна се на ярката диорама и стоманената коса се разпиля по раменете й.
— Виждаш ли някъде там Принс? — попита Лорк. — Виждаш ли мен и слънцето, което търся?
— Виждам теб и Принс. И една жена, някакси свързана с Принс, тъмна жена…