Мишока се намръщи.
— Да…
Катин поклати глава, като имитираше недоверието му.
— Който какво бил? — попита Мишока.
— Морган и Андърууд?
Мишока погледна надолу, настрани и наоколо като човек, който се мъчи да възстанови изплъзнала се асоциация.
— Мисля, че това се е случило преди да си бил роден — най-сетне каза Катин. — Но все нещо трябва да си чул, да си виждал някъде нещо. Веднага след като се случило събитието, било разпратено чрез психорами из цялата галактика. Бях само на три години, но…
— Морган, който уби Андърууд! — възкликна Мишока.
— Андърууд, който уби Морган — поправи го Катин. — И точно там е цялата работа.
— На Арк — допълни Мишока, — в Плеяди.
— С направените психорами милиарди хора в галактиката станаха съпричастни на това събитие. По онова време съм бил най-много на три години. Бях си в къщи, на Луна и гледах с родителите си тържественото му встъпване в длъжност, когато един невероятен тип в синя жилетка разбута тълпата и притича през площада Хронаики с жица в ръка.
— Той беше удушен! — възкликна отново Мишока. — Морган беше удушен! Гледал съм психорама за това. Веднъж в Марс, миналата година, когато правех тройните превози, преживях това като кратка история. Тя май бе част от документалистика за нещо друго.
— Андърууд почти отрязал главата на Морган — продължаваше обясненията Катин. — Колкото пъти съм преживявал повторенията на тази психорама, толкова пъти моментът на смъртта е бил изрязан. Но пет милиарда души станаха съпричастни на всички усещания на един човек, който се канеше да се закълне за втория си мандат като Секретар на Плеяди и вместо това изведнъж е нападнат и убит от един луд. Всички ние усещахме как Андърууд се хвърля върху гърба ни. Чувахме писъците на Саяна Морган и опитите й да го отблъсне. Чувахме как пълномощният представител Кол-син отчаяно крещеше проклятия за третия бодигард — именно този момент създаде най-голямо объркване в следствието — и усещахме как Андърууд затягаше жицата около нашата шия, усещахме я как се врязва в нас. Ние го удряхме с дясната си ръка, а в лявата се беше вкопчила госпожа Тай и всички ние умирахме. — Катин разтърси глава. — После глупавият оператор, казваше се Наибн’н и впоследствие, заради собствения му идиотизъм, шепа безумци почти изгориха мозъка му, защото мислеха, че е замесен в заговора. Та глупавият оператор насочи психокамерата си върху Саяна, вместо върху убиеца, така че не се разбра кой е той и накъде отива. През следващите тридесет секунди всички ние се превърнахме в една истерична жена, свита на площада, вкопчена в кървящото тяло на съпруга си сред паниката на не по-малко истеричните дипломати, депутати и охрана, които наблюдаваха как Андърууд се измъква, шмутва се в тълпата и окончателно изчезва.
— Тази част изобщо не я показаха в Марс. Но аз помня жената на Морган. Това ли е лелята на капитана?
— Трябва да е сестра на баща му.
— Откъде знаеш?
— Ами, първо на първо, името, ван Рей Морган. Спомням си, че четох веднъж, преди седем-осем години, че тя имала нещо общо с Алкейн. Беше представена като една прекрасна и много чувствителна жена. След първите десетина години и повече след убийството тя бе център на внимание за тази ужасно предвзета част от обществото, която непрекъснато снове между Драко и Плеяди. Ту я видели на Огнения бряг на планетата Кобе, ту я показваха с двете й малки дъщери на някоя космическа регата. Тя прекара много време с братовчедка си Лейла Селвин, която изкара един мандат като Секретар на Федерацията Плеяди. В прегледите на новините винаги се разкъсваха между желанието да бъде показана в някакъв скандал и уважението заради целия ужас, който е преживяла с Морган. И днес дори, щом се появи на културна проява или на някое обществено събитие, психокамерите я следват, макар че през последните няколко години сякаш малко я бяха позабравили. И ако наистина е станала член на управителния съвет в Алкейн, тя сигурно е твърде заета с конкретната си работа, за да се занимава с публични изяви.
— Чувал съм за нея — Мишока кимна с глава и най-сетне вдигна поглед.
— Имаше един период, в който тя бе най-известната жена в галактиката.
— Мислиш ли, че ще се видим с нея?
— Ей — възкликна Катин и хванал перилата, се наведе назад. — Та това би било прекрасно! Може пък и да успея да напиша съвременен исторически роман за убийството на Морган.
— О, да — обади се Мишока. — Твоята книга.
— Това, което спъваше работата ми, беше трудността да намеря подходящ сюжет. Интересно, как ли ще реагира госпожа Морган на тази идея. О, аз няма да правя нищо, което да прилича на онези сензационни репортажи, веднага пресъздавани в психорами. Искам да се опитам да направя една премерена, научно обоснована творба на изкуството, да разгледам събитието, което травмира съдбата на едно цяло поколение в подредения и рационален човешки свят…