— Ей — чу се дрезгав глас, — това на бедрото какво е? — Със свободната си ръка заглади назад гъстата си коса.
Мишока погледна надолу, после нагоре.
— Ъ-ъ-ъ?
Мъжът изрита краищата на мрежата, увиснала на левия му крак. Десният му крак бе бос.
— Това дали сензорен сиринкс е?
Мишока се захили.
— Да.
Мъжът кимна с глава.
— Едно дете аз някога познавал, дето истински дявол като свирел на такова нещо… — той спря, вирна глава. Пъхна палеца си под маската. Предпазителят за устата и очните пластини изчезнаха.
Когато осъзна всичко, Мишока усети гъделичкане в гърлото си, което беше една от проявите на говорния му дефект. Той стисна челюсти и разтвори устни, после затвори устните си и отдалечи зъби. Но и по този начин човек не можеше да проговори. Тогава реши да пусне една пробна питанка, но само прогъргори една безконтролна удивителна:
— Лео!
Сгърчените черти се изгладиха.
— Мишок, си ти това?
— Лео, какво правиш…? Но…!
Лео откачи мрежата и от другата си китка, извади свързващия куплунг от другия си глезен, а след това събра цяла шепа връзки.
— Ти с мен до мрежохранилището нали дойдеш? Пет години, не, дузина… даже повече…
Мишока продължаваше да се хили, защото нищо друго не му оставаше. Започна да събира връзките, а после заедно затеглиха мрежата, с помощта на поплавъците за мъгла, по скалата.
— Ей, Каро, Болсъм, това Мишока е!
Двама от мъжете се обърнаха.
— За едно хлапе на вас аз разказвал, помните ли? Това той е. Ей, Мишок, ти и с половин фут пораснал не си? Колко много години — седем, осем минаха? Все още със сиринкса ходиш ли? — Лео се огледа наоколо за сака. — Ти добър си, ха на бас. Ти си добър беше.
— Лео, успя ли да си намериш сиринкс? Можем да посвирим заедно…
Лео поклати глава със срамежлива усмивка.
— За последен път държал сиринкс в Истанбул съм. Никога повече. Мисля, че досега всичко забравил съм.
— О-о-о — отвърна Мишока, но се почувства объркан.
— Ей, е ли това сиринкса, който открадна в Истанбул ти?
— Оттогава не съм се разделял с него.
Лео избухна в смях и обгърна с ръка хърбавите рамене на Мишока. Смехът (дали Мишока усети задоволството на Лео?) прозвуча и в думите на рибаря.
— И през цялото време свирил на него си? Сега свириш за мен ще. Разбира се! За мен изтръгваш аромати, звуци и цветове сега ще.
Големите му пръсти напипаха тъмната лопатка на Мишока под работната му дреха.
— Ей, Бо, Каро, сега истински свирач на сиринкс видите ще.
Двамата ездачи се обърнаха.
— Ти наистина ли свириш това нещо?
— Преди около шест месеца обикаляше тук едно момче, дето можеше да дрънка хубави… — Направи във въздуха два полукръга с белязаните си ръце и сръга с лакът Мишока. — Нали чаткаш какво искам да кажа?
— Мишока по-добре от него свири! — настояваше Лео.
— Лео непрекъснато ни говореше за това хлапе, дето познавал на Земята. Разправяше, че той самият го бил научил да свири на сиринкс, но когато на Лео му дадохме сиринкса… — той поклати глава и се разсмя.
— Точно това хлапето е! — възкликна Лео, потупвайки Мишока по рамото.
— Ъ-ъ?
— О-о!
— Мишока това е!
Минаха през двуетажната врата на мрежохранилището. От високите окачалки се спускаха и полюшваха мрежи, които разделяха като завеси пространството на лабиринти. Ездачи окачваха мрежите си върху устройство от опъващи куки, което на макари се спускаше от тавана. След като опъне мрежата, ездачът може да поправи разкъсаните халки, да настрои съответните присъединителни устройства, които командват движението и формата чрез нервните импулси, подавани от куплунгите.
Двама ездачи избутаха навън една голяма машина с много зъбци.
— Какво е това?
— С това те аролат разфасоват ще.
— Аролат? — Мишока кимна с глава.
— Това тук ловим ние. Други, долу около Блек Тейбъл аквалати ловят.
— О-о.
— Но Мишок, а ти какво тук правиш? — Минаваха през подрънкващите връзки от мрежи. — Ще останеш за известно време между мрежите ти? Известно време с нас работиш ти ще? Познавам един екипаж, за който нов човек търсят те…
— Тъкмо ползвам градски отпуск от един кораб, който спря за малко тук. Това е Рок, с капитан ван Рей.
— Ван Рей? Кораб от Плеяди е?
— Точно така.
Лео изтегли надолу устройството с куките от високата напречна греда и започна да опъва мрежата си.
— Какво прави той на Драко тук?
— Капитанът трябваше да се отбие до института Алкейн за някаква техническа информация.