— Лорк, не можеш да тръгнеш и да повториш…
— Сега и капитанът е различен, Саяна. Миналия път Рок бе командван от получовек, от човек, познал единствено победата. Сега вече съм израсъл. Познавам и поражението.
— Какво искаш от мен да…
— Имаше една друга звезда, която изследвахте в Алкейн — на път да се превърне в Нова. Искам да знам как се казва и кога очаквате да изригне.
— И смяташ да тръгнеш просто така! А Принс? Той знае ли защо си тръгнал към нова?
— Това най-малко ме интересува. Назови моята звезда, Саяна.
Несигурна и разтревожена, тя прие предизвикателството. Докосна нещо върху сребърната си гривна. Блесна нова светлина.
От пода изникна пулт. Тя седна на една пейка, която също се издигна от пода и заоглежда индикаторите на пулта.
— Не знам дали постъпвам правилно, Лорк. Оскърбено достойнство, казваш. Ако решението ми не засягаше моя живот точно толкова, колкото и твоя, за мен щеше да бъде далеч по-лесно да направя това, което искаш. Аарон гарантира за мен като член на управителния съвет.
Тя докосна пулта и над тях се появиха…
— Досега в дома на Аарон Ред съм била посрещана като в дома на мой собствен брат. Но колелото се е завъртяло до крайно положение, от което връщане назад може и да няма. Ти ме постави в това положение: да взема решение, с което приключва един период на душевно спокойствие за мен.
…появиха се звезди.
Катин изведнъж разбра колко е голяма стаята. Беше около петдесет фута широка, насечена от светлинни точки, с въртяща се холограма на Галактиката над главите им.
— В момента се провеждат няколко проучвателни експедиции. Тази Нова, която ти изпусна, беше тук. — тя докосна един бутон и измежду милиардите звезди блесна една. Тя блесна толкова ярко, че Катин присви очи. След миг изгасна и целият звезден свод отново се обсипа с мъждукащи светлинки. — Понастоящем има и експедиция, с поръчка да изгради…
Тя млъкна.
Протегна се напред и отвори малко чекмедже.
— Лорк, аз наистина съм обезпокоена от тази работа…
— Продължавай, Саяна. Искам само името на звездата. Искам запис на координатите й в Галактиката. Искам си моето слънце.
— И аз ще направя всичко възможно, за да ти го дам. Но първо ти ще трябва да угодиш на възрастната дама. — От чекмеджето тя извади… Дълбоко в гърлото на Катин заседна възглас на удивление, който той преглътна. От чекмеджето тя извади колода карти. — Искам да видя какво ще препоръча Тарот.
— На мен вече ми гледаха на карти за това начинание. Ако твоите могат да ми дадат всички галактически координати, добре. В противен случай нямам време за това.
— Майка ти беше от Земята и винаги се е отнасяла към мистицизма с типичното за земляните недоверие, макар че го приемаше чисто умозрително. Надявам се, че приличаш на баща си.
— Саяна, направиха ми вече пълно предсказание. Второто нищо повече не може да ми каже.
Тя разпери картите с лице надолу.
— Може пък на мен да ми кажат. Освен това аз не търся пълно предсказание. Извади една карта.
Катин проследи движението на капитана и се запита дали преди четвърт век картите й бяха подсказали събитията от онзи кървав следобед на площада Хронаики.
Колодата не беше от обикновения триизмерен диорамен тип като на Тайи. Фигурите бяха нарисувани. Картите бяха жълти. По всичко личеше, че са правени през седемнадесети век и дори преди това.
Върху картата на Лорк се виждаше гол труп, увиснал на едно дърво, окачен с въже за глезена.
— Обесеният — тя събра колодата карти, — обърнат с главата надолу. Това не ме изненадва.
— Саяна, не символизира ли обесеният мъж идването на дълбока духовна мъдрост?
— Обърнат е с главата надолу — напомни му тя. — Да, но ще платиш много висока цена. — Тя взе картата и я прибра в колодата, а после в чекмеджето. — Ето ги координатите на звездата, която искаш.
Тя натисна друг бутон. Една хартиена лента падна в ръката й. По нея имаше малки метални зъбци-водачи. Тя я вдигна и зачете.
— Тук са всички координати. Наблюдавали сме я в продължение на две години. Ти си просто късметлия. Датата на изригването се очаква да настъпи след десет до петнадесет дни.
— Прекрасно — Лорк взе записа. — Хайде, Катин.
— Капитане, ами Принс?
Саяна стана от пейката.
— Не искаш ли да видиш посланието, което ти е изпратил?
След малка пауза Лорк отговори: