Той се отблъсна от нея и падна пет стъпала надолу. Легнал на една страна, той се хвана за халките и се напъна. Ръби се олюля, а той отново одраска рамото си в ръба на камъка.
Лорк си даде почивка — от мрежите, от собственото си задъхване. Отново се опита да се промуши под товара натежал върху него.
Изведнаж той чу как Ръби ахна.
Отмести брънките от лицето си и отвори очи. Нещо там…
То се стрелна между стените, черно и пляскащо криле.
Ръби замахна с ръка, за да го отпъди. Цялата мрежа се оказа във въздуха над Лорк. То се издигна, грабнало халките.
Петдесет паунда метал се стовариха обратно в мъглата. Ръби се олюля и изчезна.
Лорк слезе още няколко стъпала надолу по стълбите. Мъглата вече обвиваше бедрата му. Стипчивата арсенова пара мътеше главата му. Той се закашля и се облегна на скалата.
Черното нещо плющеше сега около него. Тежестта за момент изчезна. Озова се горе на камъните. Поел дълбоко свеж въздух, запъхтян и замаян, Лорк се погледна назад.
Мрежата се люлееше над него, сграбчена от звяра. Той беше изпълзял с още едно стъпало нагоре, когато силуетът запърха свободен. Халките паднаха тежко върху крака му, смъкнаха се, провлачиха се надолу по стълбите и изчезнаха.
Лорк седна и се насили да проследи полета на нещото между камъните. То подмина стените, направи два кръга и се върна върху рамото на Себастиан.
Мачтовият киборг, клекнал, надничаше надолу от стената. Лорк с мъка се изправи на крака, стисна очи, разтърси глава и се затътри нагоре по Ескларос де Нуагес.
Себастиан вече надяваше металната халка около сгърчените крака на животното си, когато Лорк го настигна на върха на стълбите.
— Отново аз — Лорк пое дълбоко въздух и постави длан върху златистото рамо на Себастиан, — тебе благодаря.
Те погледнаха надолу от скалата, но никакъв ездач не пореше мъглата.
— Ти в голяма опасност си ли?
— Съм.
Тайи бързо прекоси пристана и застана до Себастиан.
— Какво това беше? — Очите й, метално живи, просветнаха между двамата мъже. — Аз освободено черното чудовище видях.
— Всичко наред е — отвърна Лорк. — Вече. Преди малко ми се наложи да се с Кралицата на мечовете сбия. Но вашето животно мен спаси.
Себастиан хвана Тайи за ръката. Щом пръстите й усетиха близостта на неговите, тя веднага се успокои.
Себастиан попита сериозно:
— Не е време да тръгваме ли?
Тайи продължи въпроса му:
— Да до твоето слънце стигнем?
— Не. И вашето.
Себастиан се начумери.
— Сега към Дим, Мъртвата сестра отиваме — отговори Лорк и на двамата.
Светлина и сянка, сянка и светлина: близнаците идваха по кея. Върху лицето на Линсеъс личеше объркване. С Идас не беше така.
— Но…? — започна Себастиан. Ръката на Тайи се раздвижи в неговата и той замълча.
Лорк предпочете да спести отговора на незавършения въпрос, но каза:
— Сега да намерим останалите трябва. Аз каквото исках, дочаках. Да, да тръгваме време е.
Катин залитна напред и сграбчи халките. Дрънченето отекна в мрежохранилището.
Лео се изсмя.
— Ей, Мишок. В тоя последния бар май твоя голям приятел твърде много пил, мисля аз.
Катин възвърна равновесието си.
— Не съм пиян — той вдигна глава и погледна металните завеси. — Два пъти по толкова ми трябва, за да се напия.
— Странно, а аз съм. — Мишока отвори торбата си. — Лео, ти каза, че искаш да ти изсвиря още нещо. Какво искаш да видиш?
— Все едно какво, Мишок. Изсвири каквото искаш.
Катин отново разклати мрежите.
— От звезда до звезда, Мишок. Представи си една огромна плетеница, която обгръща вселената, докъдето стига човек. Това е схемата, по която се развива историята днес. Не виждаш ли? Така е. Това е моята теория. Всеки човек е брънка в тази мрежа, а нишките й са връзките между хората, културни, икономически и психологически. Всяко историческо събитие е като вълна под мрежата. — Той отново затрака с халките. — То преминава през цялата мрежа, разтяга и свива културните връзки, които приобщават хората един към друг. Ако събитието е много катастрофално, връзките се разкъсват. Мрежата се разпада. Де Айлинг и Алвин-34 само спорят къде започва вълнението и колко бързо се движат вълните. Но знаеш ли, тяхното общо становище е едно и също. В моя роман, Мишок, искам да уловя момента, когато мрежата се хвърля, както и обхвата й. Искам да се разпростра върху цялата плетеница. Но трябва да намеря, също така, и централния сюжет, онова голямо събитие, което разтърсва историята и кара халките да се удрят една в друга, да проблясват пред очите ни. Един спътник ми трябва, Мишок, да се оттегля на някоя хубава скала, да усъвършенствам своето изкуство, да размишлявам върху възхода и паденията на мрежата, това е което ми се иска, Мишок. Но централният сюжет така и не идва!