— Колко добре искате да се почувствате?
Лорк сложи ръцете си на масата с длани, обърнати нагоре.
— Долу си имаме… — мъжът погледна към вратата в дъното, където непрекъснато влизаха и излизаха хора. — …патобаня.
— Какво е това? — попита Мишока.
— Едно място с кристални стени, които отразяват цвета на твоите мисли — отвърна Лорк.
— Оставяш си дрехите пред вратата и плуваш между колони от светлини в поток от глицерин. Той е загрят до температурата на тялото, в резултат на което всички сетива се притъпяват. След съвсем кратко време, лишен от пряк контакт с осезаемата действителност, ти лудваш. И собствените ти психотични халюцинации правят цяло представление върху пода. — Той отново погледна мъжа. — Искам нещо, което да вземем с нас.
Зад тънките устни на мъжа тракнаха зъби.
Върху подиума в края на бара голо момиче излезе в кръга от светлина с коралов цвят и започна да пее поема. Седналите на бара пляскаха в такт.
Мъжът попоглеждаше ту капитана, ту Мишока.
Лорк събра дланите си.
— Блаженство.
Веждите на мъжа се вдигнаха чак под сплъстената му коса, после се смъкнаха надолу по челото му.
— Така и предполагах — собствените му длани също се събраха.
Мишока погледна момичето. Кожата й беше неестествено лъскава. „Глицерин“, помисли си Мишока. Да, глицерин. Той се облегна на каменната стена и бързо се дръпна. Капки вода се стичаха по студения камък. Мишока избърса рамото си и отново погледна към капитана.
— Ще поизчакаме.
Мъжът кимна. След малко се обърна към Мишока и каза:
— Как ти и този красавец си изкарвате прехраната?
— Екипаж сме на… товарен кораб. — Капитанът едва забележимо кимна, за да изрази одобрението си.
— Знаете ли, във Външните колонии има много хубава работа. Мислили ли сте някога да се хванете на работа в мините?
— Работил съм в мините три години — отвърна Лорк.
— О-о! — мъжът замълча.
След миг Лорк попита:
— Ще изпратиш ли някого за блаженство?
— Вече изпратих — лека усмивка мина по лицето му.
Момичето свърши поемата и на бара ритмичното ръкопляскане премина в бурни овации. Тя скочи от подиума, и се завтече през залата към тях. Мишока я видя, как бързо грабна нещо от един от мъжете на бара. Тя се прегърна с мъжа, който седеше на тяхната маса. Ръцете им се сплетоха и след като тя побягна в сянката. Мишока видя как мъжа сложи ръка на масата със свити пръсти, повдигнати от нещо под тях. Лорк постави ръката си отгоре, за да я скрие напълно.
— Три паунда — каза мъжът.
С другата си ръка Лорк сложи три банкноти на масата.
Мъжът протегна ръка и ги взе.
— Хайде, Мишок, получихме това, което искахме.
Лорк се надигна и тръгна през залата. Мишока хукна след него.
— Ей, капитане! Този не говореше като човек от Плеяди!
— На място като това те винаги говорят езика на клиента си, независимо какъв е той. Оттам си изкарват парите.
Когато стигнаха до вратата, мъжът отново ги извика. Той кимна на Лорк и каза:
— Исках само да ти напомня, че ако искаш още, можеш да дойдеш пак. Чао, красавецо.
— Ще се видим отново, грознико. — Лорк излезе. Нощта беше студена. Той спря на най-горното стъпало, захлупи с длани лицето си и пое дълбоко въздух. — Насам, Мишок. — Той протегна ръце. — Я си смръкни!
— Какво да направя?
— Поеми дълбоко въздух, задръж го за малко и после го изпусни.
Мишока се наведе и видя да се появява сянка, която не беше неговата. Мишока отскочи.
— Добре де. Какво ти стана?
Мишока погледна нагоре, а Лорк надолу, но и двамата видяха патрулния.
Лорк присви очи и разтвори ръце.
Патрулният реши да не обръща внимание на Мишока и погледна Лорк.
— О-о! — с долната си устна той покри горната. — Можеше да е нещо опасно. Нещо незаконно, нали разбирате?
Лорк кимна.
— Можеше да бъде.
— Тези места наоколо трябва все да се държат под око.
Лорк кимна отново.
Същото направи и патрулният.
— Я ми кажете, какво ще стане, ако се отклоня малко от закона, ще позволите ли?
Мишока забеляза усмивката, която капитанът не остави да се появи на лицето му. Лорк вдигна ръце към патрулния.
— Подрусай се малко.
Патрулният се наведе, пое въздух и се изправи.
— Благодаря — рече той, обърна се и изчезна в тъмнината.
Мишока го проследи за миг, поклати глава, сви рамене и направи циничен жест на капитана.
Хвана Лорк за ръцете, наведе се над него, изпразни дробовете си и отново пое дълбоко въздух. След като го задържа почти минута, той избухна:
— И сега какво се очаква да стане?