— Защо да ти досаждам с приказки, че въпреки всички трудности работниците могат да бъдат настанени на работа? Че няма да има война, защото има достатъчно светове и храна за тях, особено ако се разпределят правилно, Принс? Че с натрупването на илириона ще се появат достатъчно нови строежи, които ще ангажират тези хора?
Принс сбърчи черните си вежди.
— Толкова много илирион?
Лорк кимна.
— Толкова много.
Край големия прозорец Ръби събираше грозните парчета стъкло. Тя ги разглеждаше съсредоточено и се правеше, че не следи разговора. Изведнъж Принс протегна ръката си. Тя моментално сложи събраното в дланта му. Беше чула всяка дума.
— Чудя се — каза Принс, вперил поглед в стъклените отломки, — дали това ще свърши работа. — Пръстите му се свиха. — Настояваш ли враждата между нас отново да започне?
— Ти си глупак, Принс. Силите, които извадиха наяве старата неприязън, витаеха около нас, още когато бяхме деца. Защо сега трябва да отричаме, че нашето полесражение има същите параметри?
Юмрукът на Принс затрепери. Той отвори длан. Ярките кристали бяха изпъстрени с вътрешни сини светлинки.
— Хептодинов кварц. Познато ли ти е това нещо? При прилагане на умерено налягане върху стъкло с примеси винаги ще се получи… Казах „умерено“. Това, разбира се, от геоложка гледна точка е относително понятие.
— Ти май отново ме заплашваш. Отивай си… сега. Или ще трябва да ме убиеш.
— Ти не искаш да си ходя. Сега се опитваме да разрешим единствения спор между нас за това кои светове къде да рухнат — Принс претегли на ръка кристалите. — Спокойно мога да вкарам едно от тези неща съвсем точно в черепа ти. — Обърна ръката си и парчетата се разпиляха по пода. — Аз не съм глупак, Лорк, аз съм един жонгльор. Искам да запазя всички наши светове и да ги въртя на пръста си. — Той се поклони и отстъпи назад. Кракът му отново закачи животното.
Любимецът на Себастиан изквича на верижката си. Крилете му като платна разсякоха въздуха, задърпа ръката на господаря си напред-назад…
— Долу! Долу веднага…!
Верижката се изтръгна от ръката на Себастиан. Звярът се издигна във въздуха и се замята под тавана. После пикира върху Ръби.
Тя заразмахва ръце около главата си. Принс се извърна към нея и се шмугна под крилете. Ръката в ръкавица го удари.
То изпищя, залитна назад. Принс пак протегна ръка към огромното черно тяло и го удари отново. То се разтресе във въздуха и рухна.
Тайи изпищя, завтече се към звяра, който слабо потръпваше, легнал на гърба си, и го издърпа настрана. Себастиан се надигна от табуретката със свити юмруци. Застана на колене, за да помогне на своето ранено животно.
Принс обърна черната си ръка. Кожата се беше напоила в яркочервено.
— Това беше съществото, което те нападна на Ескларос, нали?
Ръби се изправи, не отговори и отметна косата си от рамото. Дрехата й беше бяла, обшита по подгъва, яката и ръкавите с черно. Тя докосна сатенения си корсаж на мястото, опръскано с кръв.
Принс разглеждаше стенещото същество между Тайи и Себастиан.
— Това почти урежда нещата, нали Ръби? — Той потри ръце, тази от плът и окървавената черна.
Намръщи се при вида на изцапаните си пръсти.
— Лорк, ти ми зададе въпрос: кога смятам да изпълня заплахите си. По някое време в следващите шестдесет секунди. Но на нас ни предстои да си разделим едно слънце. Онези слухове, за които си споменал на Ръби, стигнаха до нас. Защитният воал, с който се е покрила Голяма бяла кучка от Север, леля ти Саяна, с нейната тайнственост, се оказа много ефективен. Той беше спуснат веднага, щом ти напусна нейния офис. Но ние подслушахме на други ключалки и чухме новините за слънцето, което ще се превърне в Нова. От известно време то, или друго слънце като него, е несъмнено в центъра на твоето внимание. — Сините му очи се вдигнаха от изцапаната длан. — Илирион. Не виждам връзката. Няма значение. Хората на Аарон работят върху това.
Лорк усещаше напрежението като засилваща се болка в слабините и в кръста си.
— Ти се подготвяш за нещо. Хайде, направи го.
— Трябва да реша как. С голата ръка, мисля… Не. — Сви вежди. Вдигна черния си юмрук. — Не, с тази. Уважавам твоите опити да оправдаеш себе си пред мен. Но как ще се оправдаеш пред тях? — С окървавените си пръсти посочи с широк жест към екипажа.
— Аштън Кларк ще бъде на твоя страна, Принс. Правосъдието също. Не аз съм създал това положение. Тук съм, за да се справя с него. И ако има причина да се бия с теб, то е защото мисля, че ще победя. Това е. Ти си за застой. Аз съм за движение. Нещата се променят. В това няма никаква етика. — Лорк погледна близнаците. — Линсеъс? Идас?
Черното лице погледна нагоре, бялото — надолу.